Читать «Облачен воин» онлайн - страница 147

Тя не беше толкова разхвърляна и толкова мръсна, като колибата на Мистър Сноу, и бе доста по-просторна. Покрай стените от бизонска кожа бяха наредени няколко вързопа с дрехи и различни по големина кошници, изплетени от сушена оранжева трева, с глинени похлупаци; от извитите колове, които даваха на колибата тумбеста форма на кошерище, висяха плодове, навити на руло изсушени меса и цветя със сладък аромат. Кожите, върху които Кадилак и момичето несъмнено се бяха въргаляли, лежаха в безпорядък. За своя изненада Стив видя два други комплекта кожи, навити — както беше обичайно — за през деня. Това означаваше, че момичето живее в колибата с някой друг — вероятно с две вълчици. Всъщност това бе съвсем естествено. Ако поради някаква причина М’Колите смятаха девойката за изключително способна, не би трябвало да остава незащитена. Нейните две другарки по колиба очевидно бяха излезли, за да не притесняват Кадилак. Което означаваше, че племенните сестри вероятно няма да се върнат, докато девойката и Кадилак не се изсушат. Но те можеше да са наблизо — и районът около колибата сигурно се наблюдаваше. Стоп! Стив тихо изруга. Беше забравил за това, когато под действие на неочакван импулс беше тръгнал нагоре по потока с надежда да я намери. „Е, намери я, Брикман, и тя принадлежи на човека, с когото ти имаш намерение да станеш добър приятел. Забрави за тези си мечти. Всичко това е истинско безразсъдство. Започни да търсиш и после се разкарай оттук“.

Погледна отново къпещите се и започна да рови в затворените с капаци кошници. Ако трябваше да напусне набързо, онзи, който щеше да дойде след него, нямаше веднага да забележи, че вътре е имало неканен гост. Намери пакета с храна за оцеляване във втората кошница и пречиствателя на вода на дъното в петата. Целуна щастлив и двете и ги пъхна в джобовете на панталоните си. Въздушният пистолет… Стив набързо претършува другите кошници. Не. Може би беше прекалено много да се надява за… Карта… това наистина искаше. Къде, по дяволите, беше картата? Той се пресегна към най-близкия вързоп с дрехи и пъхна ръка в кожите. Вътре нямаше скрито нищо. Нищо. Стив го остави на мястото му и взе друг. Хладна предупреждаваща тръпка пробяга по гърба му. Той се хвърли към завесата на вратата, открехна я малко — и видя голото мютско момиче да идва към колибата; отмяташе косата от лицето си и я връзваше на тила си.

За част от секундата Стив лежа запленен с отворена уста. Кожата й беше…

Откъсна очи от тялото й, погледна покрай нея и видя Кадилак да излиза от вира. Кристофър! Беше попаднал в клопка. Стив погледна през рамо и помисли да се измъкне от колибата, като пробие дупка. Но това щеше да разкрие бягството и освен това може би нямаше да успее да излезе навреме. Умът му блокира. Той огледа отчаяно колибата. Да се скрие… но къде? Под кожите? „Не… това е твърде глупаво, Брикман. Помни, че сега си воин. Имай малко достойнство. Какво ще стане, ако те открият под леглото… особено по средата на някакво интимно действие. — Отговорът не закъсня. — Направи се на невинен. Но чакай! Остави нещата! Не искаш да те обвинят в кражба, нали?“ Стив бързо извади пакета с храна и очистителя на вода от джобовете си, напъха ги в най-близката кошница, сложи капака, пресегна се нагоре, откъсна една слива от клончето, висящо от един кол, и се хвърли върху кожите. Завесата се отгърна, мютското момиче влезе, видя Стив да лежи безгрижно кръстосал крака, пъхнал ръка зад врата си, и замръзна.