Читать «Облачен воин» онлайн - страница 144

Сви устни. Ако онзи подъл мют го беше намерил изтощен и заспал, нямаше да му остави за подарък осем диви сливи; щеше да остави върху гърдите му осем камъка. Не, това нямаше нищо общо с него; но мисълта за Мотор-Хед му напомни, че трябва да е предпазлив. Макар Кадилак да му беше казал, че може да ходи, където пожелае, можеше да се окаже не много здравословно, ако го хванеха да броди из район, който племето счита за намиращ се извън границите на територията му. Но, от друга страна, без да му е казано, откъде би могъл да знае докъде може да отива? Реши, че моментното му опасение е предизвикано главно от чувство за вина, отхвърли го и продължи напред. По някакъв своенравен начин опасността на ситуацията внесе аромата на странните, но в никакъв случай нежелани емоции, които го преследваха, откакто за първи път беше видял лицето на девойката на светлината от огъня.

Като си проправяше бавно път през плетеницата от папрат покрай потока, Стив изкатери серията прагове към първата линия дървета. На всеки двадесет и пет стъпки приклякаше и оглеждаше внимателно напред, встрани и назад. Задържаше дъх и слушаше напрегнато, надявайки се да улови звук на някаква човешка дейност. Само пронизителният крясък на някоя птица нарушаваше постоянния ромон на потока, който течеше между кафявите, покрити с лишеи скали.

Сто метра навътре в гората боровете се вплитаха един в друг — истинска стена от преплетени клони, която започваше от височината на коленете. Изтръгнати от почвата от течащата при топене на снеговете вода корени бяха паднали напреко на потока под странни ъгли и блокираха пътя на Стив покрай брега. Да продължи напред означаваше да си проправя път през клоните с рязане и чупене, което правеше по-нататъшното му тихо придвижване невъзможно. Единствената алтернатива беше да пълзи под тях или да намери друг път. Тъй като не беше сигурен в каква ситуация се намира, Стив не искаше да рискува да бъде хванат в плетеница от клони и с нос, зарит в калта. Вече беше готов да се откаже и да се върне, когато съгледа напред една начупена жълта линия. Кадилак му беше разказал за годишните сезони — Нова земя, Средна земя, Събиране, Жълтеене и Бяла смърт. Беше много рано, за да жълтеят листата и да започнат да падат от дърветата. Стив неочаквано разбра, че това е мъртъв листак, отсечен и подреден като параван; необичайното му шесто чувство му подсказа, че онова, което търси, е зад него.