Читать «Облачен воин» онлайн - страница 143

След двайсетина минути, когато пулсът му се успокои, се измъкна с вдървени крака от водопада и свали мокрите си дрехи: червено-черно-кафявите камуфлажни панталони, бойните обувки и планеристката синя тениска и долните гащета. Изстиска дрехите си, след това ги заудря по метода на мютите в скалата, за да ги изцеди. Слънцето се скри и по склона полази сянка. Стив се изтърка с мократа тениска, взе останалите си дрехи и се изкатери по стръмната скала покрай водопада. Не беше най-лекият път до върха на склона, но сигурно бе най-късият.

Горе грееше слънце и той просна дрехите си да се сушат и седна на жълто-розовата трева. Теренът се издигаше в скалисти вълнообразни тераси, богато застлани с треви, папрати и мъх, опиращи в широк рид с високи червени дървета. Там някъде бе изворът на потока, който се хвърляше през гладкия ръб на скалата. Успокоен от тихото му ромолене и топлата земя под гърба си, Стив заспа.

Когато се събуди, слънцето вече бе ниско над планината и лъчите му превръщаха краищата на събиращите се облаци в разтопено злато. Мютите имаха странната представа, че слънцето минава през врата на небето, затваря я и оставя света в тъмнина, докато не влезе отново през подобна врата на източния хоризонт. Почувствал неочаквано хлад, Стив обу долните си гащета, пресегна се за тениската и спря с протегната ръка. Осем малки яйцевидни плода с черна кожа — Стив вече знаеше, че са диви сливи — бяха сложени върху един червен лист, оставен от някого върху тениската му.

Стив бързо огледа хълма, после отиде до края на склона. Нищо. Никаква следа от движение. Никакви стъпки в прахта. Никой. Той се върна, остави листа с подаръка от сливи настрана и продължи да се облича. Дрехите му бяха все още влажни, но скоро щяха да изсъхнат от топлината на тялото му. Той завърза връзките на бойните си обувки, завърза и калъфа на ножа, даден му от Кадилак, на десния си прасец, взе сливите и — под действието на някакъв неочакван импулс — лапна първата и тръгна предпазливо покрай потока.

Замисли се за самоличността и мотива на дарителя. Почувства се сигурен, че знае кой е, но защо тя не го беше събудила? Беше ли този дар продиктуван от обикновена грижа за осигуряване на храна на един изтощен бегач, или беше нещо повече — знак за нейното присъствие? Послание, казващо: „Аз съм тук. Аз се интересувам от теб. Продължи да ме търсиш.“ Беше ли това потвърждение, че и тя е обзета от същото страстно любопитство? Или той беше прочел съвсем неправилно беглите погледи, които си бяха разменили? Беше ли всичко това само негово въображение или, още по-лошо, някаква уловка? На лицето на Стив се появи иронична усмивка. Със своя късмет може би ще открие Найт-Фивър да се крие зад първото дърво. Или Мотор-Хед.