Читать «Ключът» онлайн - страница 65

Телефонът продължи да звъни. Никой не отговори.

Дух го бе надхитрил отново.

26

Провинция Ал Анбар,

Западен Ирак

Вечерта наближаваше, но горещината, напекла през деня покрайнините на Сирийската пустиня, отказваше да напусне тези места. Жегата бе проникнала дълбоко в каменистата почва, натикана там от безмилостното слънце, и сега излъчваше обратно получената през деня топлина, сякаш земята под нея се бе разтопила от горещина. Изглеждаше почти невероятно, че нещо е в състояние да оцелее в адската пещ на подобен лунен пейзаж, но тук-там се виждаха туфи трева, успели някак си да се вкопчат в напуканата пръст. В каменистата пустош растеше също и зърнастец, чиито храсти предлагаха бледо подобие на сянка, но козите обикновено ги оставяха без листа.

Дух разполагаше с голяма мрежа от сподвижници, федаини, обединени от общия стремеж да защитят своята страна и своя народ от насилието, упражнявано от диктатори и нашественици. По безбройните кози пътеки, осеяли каменистата пустиня западно от Рамади, се бе разнесла мълвата, че Дух търси мъж с червена шапка на английски футболен отбор. Намери го бързо. Казваше се Ахмар, което на арабски означаваше „червен“.

Дух го намери край едно кално езерце в оазис, използван от пастирите. Ахмар пълнеше манерката си с вода, заобиколен от козите си. Избелялата му червена шапка се виждаше отдалеч, тъй като бе единственото цветно петно на фона на стадото черни и кафяви кози. Мъжът бе преметнал на гръб автомат „Калашников“, а в кожения колан, препасал бялата му дишдаша, бе затъкнат пистолет „Берета“.

Щом чу приближаващите стъпки, Ахмар вдигна глава и присви очи срещу слънцето. Лицето му бе набраздено от дълбоки бръчки. Можеше да е на всяка възраст между трийсет и сто.

-      Хубаво оръжие - каза Дух и посочи беретата.

Пастирът трепна, като чу дрезгавия му шепот, явно разпознал на кого принадлежи този глас, и на лицето му се изписа страх и подозрителност.

- Не съм го откраднал - каза Ахмар и посегна към пистолета по-скоро за да го скрие, отколкото за да го използва. - Купих го.

Дух скочи от седлото.

-      Зная - отвърна и бавно пъхна ръка в дисагите. Извади вързоп, увит в червен плат, разви го и се видя камък, покрит със символи във формата на Тау. - Аз също искам да купя нещо - продължи Дух, но Ахмар сякаш не чу думите му, хипнотизиран от парчето червен плат, в което бе увит камъкът.

Протегна ръка, докосна фланелката на „Манчестър Юнайтед“ - и спря, внезапно обзет от страх какво ли може да поискат от него в замяна на подобна магическа вещ.

-      Какво искаш да купиш? - попита след малко.

-      Информация - отвърна Дух. - Става въпрос за този камък. Къде го намери?

Ахмар обмисли въпроса, после се усмихна широко. Беше почти без зъби.

-      Ще ти покажа - каза пастирът и разбута козите около себе си.

Приглади с длан малък участък от калния бряг и откъсна една тръстика. С върха ѝ направи четиринайсет дупки, които напомняха очертанията на змия. Подобно на всички бедуини и този пастир се ориентираше по звездите - пустинята променяше облика си и не можеше да предложи постоянни ориентири, за разлика от звездите в небето. Дух също се ориентираше по звездите, затова мигом разпозна нарисуваното от Ахмар съзвездие. Беше Дракон, зоркият дракон, наречен така, защото никога не навлизаше в Северното полукълбо, но сред бедуините съзвездието бе известно като Змия. Ахмар посочи квадрата, образуван от четири точки, символизиращи главата, проследи с пръст гърба на змията, после посочи хоризонта.