Читать «Ключът» онлайн - страница 64

-      Дай да го видя - каза доктор Харзан.

Хайд му подаде вързопа и проследи с поглед как Харзан го развива и погледът му светва като на наркоман, който развива пликче с дрога. Лицето му обаче помръкна, когато видя какво е увито в зеблото.

-      Не е това, което очаквахме - каза той. - Този надпис е прекалено нов, за да представлява интерес за нас - обясни и го поднесе към лицето на Хайд, за да го види по-добре, сякаш бе слаб ученик, провалил се на поредния изпит. - Надписът е на акадски, а не на клиновидно писмо, и символите не образуват Тау.

-      Изпратихте ме да ви донеса реликвата - отвърна Хайд, овладял гнева в гласа си. - Донесох ви я.

-      Да, но не си донесъл тази, която ни трябва. Тази не ни върши работа - обясни Харзан, захвърли я на масата, сякаш бе евтино книжле, и му обърна гръб. - Заеми се с нещо полезно: един от шофьорите е бил заловен да краде бензин и да го продава на номадите. Заключили сме го. Иди се оправи с него, с това поне би трябвало да се справиш. И затвори вратата на излизане...

Хайд тръгна през нагорещения плац към най-високата наблюдателна кула, която изпълняваше ролята и на затвор. По лицето му, покрито с червеникава прах, започнаха да се стичат струйки пот, наподобяващи кръвта, която в момента кипеше от гняв във вените му. Дух бе разменил камъните пред очите му и го бе направил на глупак. Стигна до вратата на кулата и я изрита.

-      Отворете! - нареди и кимна към заключената врата на иззиданата с тухли килия, вградена в основите на кулата.

Пазачът изпълни заповедта.

В килията бе заключен двайсетинагодишен иракчанин, беше се излегнал на дървената койка.

-      Хвани му ръката и я притисни към леглото - нареди Хайд. Изобщо нямаше намерение да се церемони с този дребен крадец. Имаше много по-важни задачи.

Пазачът се подчини. Хайд извади ножа от капията на колана си и го заби между два от пръстите на затворника. Той захленчи и впери облещените си от ужас очи в ножа.

-      Откраднал си от фирмата, а?

-      Не, не! - отвърна ужасеният иракчанин, но думите му прозвучаха повече като молба, отколкото като отговор.

-      Откраднал си от фирмата - настоя Хайд, - а ние не толерираме кражбите. - С едно-единствено бързо и ловко движение той дръпна рязко ножа и отряза с приглушено хрущене кутрето на мъжа.

Затворникът изпищя. От раната рукна кръв и отрязаният пръст заприлича на остров в алено езеро.

-      Откраднеш ли още веднъж, ще се простиш с ръката си - предупреди го Хайд. - Избягаш ли, ще се простиш с живота си - добави и се обърна към пазача, който изглеждаше също толкова шокиран, колкото и затворникът. - Помогни му да се почисти и го прати обратно на работа - нареди Хайд, излезе под ярките, палещи лъчи на слънцето и избърса ножа в крачола на камуфлажната си униформа.

Когато се върна в кабинета си, отвори чекмеджето и взе броя на „Ю Ес Ей Тудей“. Грабна сателитния телефон от зарядното. И набра номера, записан под снимките на тримата оцелели от Цитаделата. Искаше да направи нещо повече, нещо много повече от това да отреже няколко пръста на Дух. Искаше да го овеси и да го измъчва бавно, както го бяха учили, че се прави, когато искаш да всееш страх у врага.