Читать «Ключът» онлайн - страница 63

Стигна до оперативния център, който бе разположен в по-прохладния край на коридора, почука на вратата и изчака да чуе покана. Макар да бе началник на охраната на целия комплекс, не разполагаше с ключ за това помещение. Единствените, които имаха право да влизат вътре, бяха Харзан и двамата му помощници - Блайт и Ротщайн, две едри дългокоси брадати и рядко противни хлапета, които прекарваха дните си в пустинята, копаеха дупки в пясъка и непрекъснато създаваха проблеми на охранителите си. Защо не можеха да си стоят на сигурно място зад оградата, както правеха всички останали? Всички останали ги наричаха Тримата влъхви - зад гърба им, разбира се, тъй като и тримата не се отличаваха с чувство за хумор. Целият комплекс бе на тяхно разположение, това поне бе станало пределно ясно още при наемането на останалия персонал. Изглеждаше обаче, че археологическите разкопки, извършвани от Тримата влъхви в преследване на някакви неясни цели, са по-важни от петролните сондажи. Веднъж Хайд бе успял да надзърне в личните им досиета с надеждата да разбере защо тези хора са толкова важни. Надявал се бе това да хвърли повече светлина върху нещата, но прочетеното там го обърка още повече. Очаквал бе да са някакви прочути геолози, но се оказа, че и тримата са защитили докторати и са градили научни кариери в области като антична история, теология и археология. Хайд не разбираше как това ще им помогне да открият черното злато в земните недра. По всичко изглеждаше, че отново е заложил на черно, но топчето ще спре на червено.

Вратата, която се оказа незаключена, проскърца и в процепа се появи брадатата физиономия на д-р Харзан - приличаше на панда заради тъмните кръгове под очите си.

-      Влизай - каза той и отвори вратата по-широко.

Хайд тръгна право към разположената в средата на стаята маса. Не видя другите двама, но усети миризмата, останала след тях. И двамата пушеха лули и ароматът на тютюна им се бе пропил в помещението. Едва за втори път влизаше в тази стая след началото на сондажите и тя определено бе станала много по-разхвърляна в сравнение с предишния път. Навсякъде имаше купища компютърни разпечатки и сеизмографски карти, някои бяха разпилени дори по пода. Едната стена бе заета от огромна топографска карта, нашарена с карфици, бележки и снимки на нощното небе и различни съзвездия, очертани с флумастер. На масата в средата лаптопи последен модел съжителстваха с мръсни чаши за кафе и каменни плочи, наподобяващи онази, която бе донесъл Хайд. Тримата влъхви не позволяваха дори на чистачките да влизат в тази стая, затова тя миришеше по-лошо и от съблекалнята на студентски футболен отбор.