Читать «Ключът» онлайн - страница 39

Гейбриъл откъсна поглед от бездънните очи на затворника и огледа останалата част от туловището му. Наистина бе огромен, същински Франкенщайн, съшит от яки мускули, получени благодарение на дългогодишен прием на стероиди, и изпълнен със злоба и агресия. Едва се побираше в памучната си риза, чиито навити ръкави разкриваха огромните му ръце. Белезниците изглеждаха абсурдно малки върху дебелите му китки, но нещо друго, разположено над тях, разтревожи Гейбриъл. Синкава затворническа татуировка. Общо взето, колкото по-голяма бе татуировката, толкова повече време бе прекарал притежателят ѝ в затвора. А тази бе огромна. Но не очевидното криминално минало на великана или дори огромните му размери притесняваха Гейбриъл толкова, колкото онова, което изобразяваше татуировката. Огромната рисунка - вероятно направена от самия затворник с помощта на мастило и игла - представляваше кръст. По някое време в тъмното си стероидно минало гигантът бе решил, че е открил Божията светлина. А сега църквата бе открила него и очевидно го бе натоварила да свърши нейната мръсна работа.

Бягството вече не бе опция, а необходимост. В мига, в който полицаят завиеше зад ъгъла на коридора, Гейбриъл щеше да остане самичък, заключен в земните недра с това набожно чудовище, и освен ако не измислеше нещо, при това много бързо, нямаше да се измъкне жив оттук.

13

Стая 406, Общинска болница,

Руин

Катрин Ман бе вперила поглед в онова, което ѝ бе донесъл Аркадиан.

Той остана съвсем малко. Споменът от последната им среща бе прекалено болезнен, затова той ѝ се извини и излезе.

-      Открихме това сред вещите на баща ви - каза ѝ. - Съобщението е адресирано до вас. Реших, че трябва да го получите.

В плика за веществени доказателства имаше бележник с кожена подвързия и кожен ширит, увит около декоративна закопчалка върху корицата, за да не се отваря.

При вида му Катрин се просълзи. Баща ѝ използваше точно такъв, откакто се помнеше. Тя взе от нощната масичка очилата си за четене, разви внимателно ширита и отвори бележника. Вътре откри писмо, написано с красивия почерк на баща си върху две съседни страници.

Всички останали страници бяха празни. Тя препро- чете писмото, за да се увери, че не е пропуснала нещо, но то си оставаше все така неясно, както при първото прочитане. Какво бе крил от нея? Винаги бе смятала, че си споделят всичко, че между тях няма тайни, и едва сега, след смъртта на баща си, бе открила, че това не е било така.

Спомни си как - дори когато бе съвсем малка - баща ѝ бе споделял с нея различни тайни, бе ѝ обяснявал, че те са по-различни от другите хора, че са потомци на мала, най-старото племе на земята, преследвано от друго племе, което се опитвало да ги унищожи и да погребе притежаваното от тях знание. Беше ѝ показал тайните символи, беше я научил на езика на мала, бе ѝ разкрил тяхната мисия да възстановят справедливия ред на земята. Но бе премълчал и скрил от нея нещо толкова важно, че бе почувствал необходимостта да ѝ го признае от гроба. Може би не бе познавала баща си толкова добре, колкото си бе въобразявала.