Читать «Ключът» онлайн - страница 38

Забави крачка, когато наближиха следващата килия, но рязко блъсване в гърба го накара да продължи. Гейбриъл трескаво обмисляше възможностите. До момента го бяха държали в единична килия, което напълно го устройваше. Нова килия може би означаваше съкилийници. А това не бе добре.

Продължиха да вървят все по-навътре и по-навътре в лабиринта. Боята се бе надула на мехури на местата, където солите се бяха процедили през скалата в стените и никой не си бе направил труда да ги измаже и боядиса отново. Тук килиите бяха доста по-малко и всичките бяха празни. За сметка на това миризмата на мухъл бе оше по-силна. Явно тези килии се използваха рядко.

Стигнаха края на коридора и поредното блъсване в гърба запрати Гейбриъл към двойна противопожарна врата, която водеше към къс тунел, разделен наполовина от решетка. От другата страна имаше килия със стоманено клекало, тясна пейка, зазидана в стената, и един мъж, толкова огромен, че всичко около него изглеждаше така, сякаш е пренесено от къщичката на седемте джуджета.

-      Пъхни си ръцете през решетките - нареди му помощник-инспекторът.

Великанът направи една огромна крачка напред и препречи килията по цялата ѝ ширина, след което пъхна дебелите си като бедро на лекоатлет ръце между решетките.

Полицаят сграбчи Гейбриъл и го завъртя странично към стената.

-      А мръднеш, а съм те гръмнал с електрошоковия пистолет, ясно? - Дъхът му вонеше на кафе и цигари.

Гейбриъл кимна и усети натиска на ченгето да отслабва, тъй като онзи бе насочил вниманието си към гиганта. Бе се изненадал, когато помощник-инспекторът с фигура на щангист бе дошъл самичък, за да го отведе в килията. Сега разбра причината: по-малко ченгета, по-малко свидетели.

Вдигна поглед към детектора за дим и охранителната камера, монтирани под вентилационните тръби, които минаваха по дължината на коридора. Видя, че камерата е от старите модели, които предаваха не особено ясни черно-бели образи без звук. Кабелите вероятно водеха към контролната зала, покрай която бяха минали. Вероятно там стоеше друг полицай, който в момента ги наблюдаваше, готов да изпрати подкрепление в случай на нужда. Килията обаче оставаше извън обхвата на камерата. Никой нямаше да види онова, което щеше да се случи вътре. А и щом помощник-инспекторът заключеше вратата и се отдалечеше, никой нямаше да го е грижа какво ще се случи.

Гейбриъл отмести поглед към огромното туловище на затворника от другата страна на решетките. Гигантът се взираше право в него и студените му очи излъчваха неприкрита заплаха. Гейбриъл издържа погледа му, макар че ако отместеше очи, това нямаше да му спести нищо. Очите на великана бяха разположени дълбоко в плоското му кръгло лице, увенчано с изненадващо консервативна руса прическа, която подхождаше повече на застрахователен агент.