Читать «Ключът» онлайн - страница 41

-      Да. Разбрахме ли се за новата ми килия?

-      Ще говорим по-късно.

Гейбриъл приклекна още по-ниско и насочи вниманието си към едно място на стената, където неравната ѝ повърхност бе издадена леко напред. Почувства ръката на полицая първо да опипва външната страна на джоба му, а сетне да се пъха вътре, за да измъкне онова, което всъщност бе визитката на неговия адвокат.

Като част от военното си обучение Гейбриъл бе преминал и няколко курса по „развиване на устойчивост към изтезания“, които включваха и изстрели с електрошоков пистолет, за да стане ясно как ще реагира тялото му в подобна ситуация. В подобни случаи размерите или физическата форма не играеха никаква роля. Някои от най-едрите командоси падаха на земята като чували с картофи, докато други се възстановяваха почти мигновено. Гейбриъл попадна някъде по средата: електрошокът му въздействаше силно, но не го парализираше напълно, което означаваше, че ако не успее сега, едва ли ще получи втори шанс. Един изстрел в гърба би разстроил нервната му система и той нямаше да се възстанови, преди да бъде тикнат зад решетките с русата горила за компания. Съсредоточи вниманието си върху електродите, които се забиха още по-силно в гърба му, когато надзирателят се наведе по-ниско. Всичко зависеше от избора на най-подходящия момент и скоростта на действие. Полицаят се наведе напред и върховете на пръстите му докоснаха визитката в джоба му. Гейбриъл скочи.

Замахна надясно с окованите си в белезници ръце и изби опрения в гърба му електрошоков пистолет. Едновременно с това вдигна крак, приклещи ръката на надзирателя в джоба си и се отблъсна рязко от стената, като използва издатината за опорна точка. Когато се изправи, обхвана с ръце идеално позиционираната за целта глава на полицая и я стисна с всички сили в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля заряда си.

Дясната ръка на Гейбриъл, присвита здраво около врата на полицая, изтръпна от петдесетте хиляди волта, преминали през нея. Той усети как хватката му отслабва и притисна по-силно с незасегнатата си лява ръка, обра луфта с окованите си в белезници китки и дръпна с всичка сила. Двамата паднаха назад и се блъснаха в стената. Ударът заби електродите още по- дълбоко в ръката на Гейбриъл, лявата му ръка също омекна. Надзирателят извърна глава, усетил, че натискът върху врата му отслабва. Още миг и щеше да се измъкне.

Гейбриъл се отпусна с цялата си тежест. Двамата паднаха на пода, като основната част от удара пое именно полицаят, а електродите се откачиха от плътта на Гейбриъл. Щом електрическото напрежение, изпиващо до момента силите му, изчезна, Гейбриъл стисна здраво с две ръце и притисна дебелия врат на надзирателя. Претърколи се вдясно и прехвърли тежестта на тялото си върху своя противник точно в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля нов заряд. Това вече нямаше никакво значение. Ръката на Гейбриъл бе притиснала полицая там, където трябваше, и един нов заряд би я превърнал в мъртва тежест, която да притисне още по-силно врата на надзирателя.