Читать «Ключът» онлайн - страница 36

И остави единия плик на бюрото. Найлонът изшумоля в ръцете ѝ, докато тя развързваше връвчицата, с която бе затворен пликът. В него бе чантата ѝ, единственият багаж, който бе взела за това пътуване.

-      Благодаря - отвърна Лив и затвори плика. Щеше да изчака, докато остане сама. Не искаше свещеникът да оглежда личните ѝ вещи. После се сети, че той може и да ги е видял вече навън, в коридора, преди да позволи на Аркадиан да влезе в стаята. Тази мисъл я накара да се почувства безпомощна като в капан. - Отвън стои полицай - каза тя.

Аркадиан кимна.

-      Защо?

-      За да ви наглежда, да държи пресата настрани.

Лив се усмихна:

-      Аз съм пресата.

Аркадиан отвърна на усмивката ѝ.

-      Е, значи не се е справил със задачата си. За щастие на всички заинтересувани ти не си в състояние да си спомниш нищо.

-      Голяма късметлийка съм, нали?

-      Преживяла си доста неща. Подобни проблеми изискват време.

Лив отново погледна свещеника и се опита да прецени какво би могла да каже в негово присъствие и какво би искала да запази в тайна.

-      А какво точно съм преживяла? - каза тя и Аркадиан я изгледа объркано. - Наистина! Паметта ми е толкова зле, че не мога да преценя кое съм преживяла наистина и кое е плод на фантазията ми. Ще ми бъде от голяма полза да си поговорим.

-      Какво искаш да узнаеш?

-      Всичко!

Аркадиан остави втората торбичка на легло, взе ръката ѝ в своята и започна да разказва. Започна от появата на брат ѝ на върха на Цитаделата, пропусна тактично част от обстоятелствата около смъртта му и откритията, направени по време на аутопсията, и завърши със събитията на летището, когато Оскар бе жертвал живота си, хвърляйки се върху гранатата, за да спаси тях, Аркадиан бе прострелян, а Лив бе изпаднала в безсъзнание, за да бъде изнесена от Цитаделата няколко часа по-късно благодарение на Гейбриъл. Когаго Аркадиан завърши разказа си, Лив погледна свещеника. Той не отвърна на погледа ѝ. Аркадиан бе добър разказвач, излагаше случилото се методично, без да пропусне нито една важна подробност, умение, което бе развил благодарение на дългогодишната си служба в полицията. Разказът му вдигна мъглата, обгърнала паметта на Лив. Сега вече бе в състояние да си спомни всичко, всичко с изключение на онова, което най-силно копнееше да си спомни - случилото се с нея във вътрешността на Цитаделата.

-      Благодаря - каза тя и стисна лекичко ръката на Аркадиан.

-      Няма за какво - отвърна той, пусна ръката ѝ и бръкна в джоба си. - Скоро ще те изпишат - каза и ѝ подаде визитната си картичка. - Бих искал да ми позвъниш, когато излезеш от болницата. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да те откарам до летището. - Погледна превързаната си ръка. - Или да помоля някой да откара и двама ни. - Наведе се и я целуна по челото. Жестът му ѝ напомни за начина, по който баща ѝ я целуваше за лека нощ по времето, когато бе малка, а светът бе сигурно и спокойно място.