Читать «Ключът» онлайн - страница 35

Новодошлият бе по-широкоплещест и с цяла педя по-висок от свещеника, макар осанката му да бе попрегьрбена и отпусната, което почти изравняваше ръста му с този на отчето. Дясната му ръка бе пред гърдите, стегната със специална превръзка през рамото, а в другата си ръка държеше два прозрачни найлонови плика от онези, в които следователите прибират улики. Интелигентните му очи се впериха в нея иззад полукръглите стъкла на очилата, кацнали върху големия му нос. Лив се усмихна и гневът ѝ се стопи от топлината в погледа му. Това беше детективът, който първи я бе потърсил и от когото бе научила вестта за смъртта на брат си.

-      Аркадиан! - Не го бе виждала от случката на летището, когато агентите на Цитаделата се бяха опитали да убият и двамата. С очите си бе видяла как тялото му полита назад, отхвърлено от силата на куршумите. - Мислех, че си...

-      Мъртъв? Не съвсем! Несъмнено съм бил и в по-добро състояние, но предвид обстоятелствата изобщо не се оплаквам. - Той приседна на края на леглото ѝ, матракът се огъна под тежестта му и тялото ѝ се плъзна към него. Присъствието му ѝ подейства успокояващо в почти същата степен, колкото появата на свещеника я бе разстроила. - А ти как си?

Лив едва сдържа напиращия порой от думи, с които да разкаже всичко, което бе преживяла. Погледът ѝ се насочи към застаналия в ъгъла свещеник и тя се наведе към Аркадиан.

-      Той защо е тук?

-      Добър въпрос - отвърна Аркадиан и се обърна: - Как се казвате, младежо?

-      Улви - отвърна свещеникът; приличаше на ученик, заловен да пуши от директора на училището. Покашля се и добави с по-уверен глас: - Отец Улви Шимшек.

-      Приятно ми е да се запознаем, отче. Дамата би искала да разбере защо сте тук.

Свещеникът погледна първо Лив, после Аркадиан.

-      Взето е решение на всеки разпит да присъства и представител на църквата.

-      Но това не е разпит. Тя вече е дала показания, които не се съмнявам, че сте чули или сте прочели.

- Трябва да бъда тук като представител на църквата.

-      А защо е необходимо това?

Лицето на свещеника пламна от този продължаващ разпит. Лив се почувства по-добре при вида на очевидното неудобство, което изпитваше отчето, но въпреки това не желаеше присъствието му в стаята.

-      Тази болница е основана от църквата и тя все още притежава парцела под сградата - отвърна отец Улви Шимшек. - Има споразумение всеки, който постъпи тук от Цитаделата, да бъде наблюдаван и от представител на църквата, докато не бъде изписан.

-      Добре тогава, какво ще кажете да се разберем така: давате ни пет минутки, за да си побъбрим приятелски, и обещаваме да не казваме на шефовете ви? Кой ще разбере?

Свещеникът впери поглед в Аркадиан.

-      Бог ще разбере - отвърна той, сякаш слагаше край на спора. - Нарежданията ми са да присъствам на всеки разпит.

-      Да, но това не е... добре, както и да е - каза Аркадиан и се обърна към Лив. - Нищо няма да постигнем с подобни спорове. Защо не престанем да му обръщаме внимание, все едно е иконом или нещо подобно? - Полицаят вдигна пликовете за улики. - Имам нещо за теб. Намериха ги в склада на летището. Експертите приключиха с тях, затова реших, че може би ще се зарадваш, ако ти ги върнем.