Читать «Ключът» онлайн - страница 33

-      Вчера. Не бях идвал от известно време в градината покрай възстановителните работи във вътрешността на планината.

-      И преди това не си забелязал следи от тази... ръжда?

- Не.

-      И всичко това започна след експлозията?

-      Предполагам, че да.

Отец Малахия се обърна към Атанасий.

-      Виждаш ли? - каза той. - Не трябваше да позволяваш на sancti да напускат планината. Нещо свято е било разстроено от твоите действия. Това е недвусмислено свидетелство.

Атанасий направи крачка встрани, за да огледа повехналите клонки на дървото.

-      Виждал ли си нещо подобно и преди?

Братът градинар сви рамене.

-      От време на време.

-      И каква беше причината тогава?

-      Ръждата по растенията може да бъде причинена от суша, насекоми, гъбички...

-      Възможно ли е причината да е земетресение?

-      Би могло. Ако земните пластове се разместят прекалено силно, корените ще се скъсат и дървото няма да получава нужните му хранителни вещества в достатъчно количество.

-      Защо тогава не приемем, че трусът от експлозията е въздействал на растенията по начин, сходен на земетресение? - Атанасий се обърна към Малахия. - Разбирам, че случилото се тук поставя всички ни под огромно напрежение, но моментът е крайно неподходящ за прояви на суеверия и паника. Времето изисква бистър ум и хладнокръвно ръководство - каза той, след което се обърна отново към брата градинар: - Как смяташ, че е най-добре да постъпим?

Едрият мъж поглади брадата си и огледа дърветата.

-      Ами... ако нещата стоят така, както казваш, ситуацията едва ли ще се влоши. Винаги можем да изрежем мъртвите и умиращите клони, за да ускорим възстановяването на дърветата. Ако обаче причината е друга - каза той и погледна крадешком към отец Малахия, - тогава болестта ще се разпространи.

-      А как бихме могли да я спрем?

Братьт градинар си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да изрече сурова присъда:

-      Ще трябва да сечем и режем колкото се може по-надълбоко и да изгорим всички болни клони и дървета. Само тогава можем да сме сигурни, че заразата няма да се разпространи.

-      Ясно. Предлагам утре още по изгрев-слънце да събереш толкова хора, от колкото се нуждаеш, и да направиш каквото е необходимо. Що се отнася до нас, ние ще уверим нашите братя, че сме огледали градината и сме установили, че експлозията ѝ е нанесла щети, но братът градинар ще се погрижи да ги отстрани.

-      Ами ако причината се окаже по-дълбока? - попита носово брат Аксел.

-      Тогава ще търсим решение и на този проблем. Ресурсите, с които разполагаме, са крайно недостатъчни. Предлагам да ги използваме за решаването на проблеми, които вече са възникнали, а не на такива, коиго може да възникнат.

Аксел издържа погледа му, без по какъвто и да било начин да показва останал ли е убеден от логиката му, или не.

-      Прав си - намеси си отец Тома. - Всички сме уморени и склонни да се плашим от сянката си. Не бива да забравяме, че до провеждането на изборите за нови водачи братята ни ще търсят съвет и насока именно от нас. Трябва да ръководим кораба с твърда и уверена ръка, да го поведем към спокойно пристанище, а не да го излагаме на бурни вълни.