Читать «Ключът» онлайн - страница 199

-      Къде да стигнем?

-      Чели сте Огледалното пророчество. Знаете какъв е залогът. Трябва да стигнем до мястото, където в древността се е простирал Едем, преди слънцето да изгрее. Мисля, че знам къде се намира то.

105

Щом чу автоматичната стрелба, Хайд натисна рязко спирачките и бронетранспортьорът поднесе и спря.

-      Оформете периметър - извика той и скочи от машината.

Нов откос разсече нощта, но този път долетя от друго място. Бреговете на пресъхналото речно корито отразяваха звука по начин, който правеше невъзможно определянето на мястото, от което се стреляше. Мъжете зад гърба му наизскачаха от бронетранспортьора и се подредиха във ветрило, заобиколиха спрялата машина и тръгнаха към сухите брегове. От няколко нови места в пустинята проехтяха спорадични изстрели. Разнесе се отчетливото тракане на АК-47, любимото оръжие на местните бунтовници. Долиташе от всички посоки.

Хайд успя да се изкатери на брега и огледа пустинята. В окуляра на нощния му оптичен прицел тя изглеждаше зелена. Забеляза светлинки, излизащи от дулото на автомат на стотина метра от своята позиция. Бе един от хората на Дух, който притичваше на прибежки и стреляше във въздуха.

-      Това са бедуините - извика той на хората си. - Привличат огъня ни. Останете тук и стреляйте по тях.

После Хайд даде знак на двама от хората си да го последват и се спусна на дъното на пресъхналата река. Зад гърба му се разнесоха изстрели от М4, които трябваше да неутрализират откосите от калашниците.

Хайд проследи стъпките в прахоляка и видя задницата на джипа да стърчи от пещерата.

Приближи се предпазливо, приведен, насочил автомата напред. Надникна иззад скалния ръб и огледа пещерата през уреда за нощно виждане.

-      Останете тук - прошепна. - Погрижете се никой освен мен да не излезе от пещерата.

Пропълзя напред, като все така гледаше през очилата за нощно виждане. Пристъпваше едва след като се увери, че пред него е чисто. Радваше се, че влиза сам. Подобно затворено пространство, изпълнено с опасности, бе най-неподходящото място, на което да се озовеш в компанията на хора, които не познаваш и на които нямаш доверие.

Откри тялото на Дик. Бе прострелян с един-единствен куршум.

Хайд огледа мястото и откри отпечатъци в прахоляка. Те обаче сочеха към вътрешността на пещерата. Понечи да ги проследи, но спря. Нещата изглеждаха прекалено подредени, прекалено идеални. Замисли се за мястото, на което бе оставил двамата охранители, и осъзна грешката си. Дик и Дух бяха дошли тук на коне. Сега обаче от животните нямаше и следа.

106

Джон Ман водеше, а Гейбриъл и Лив го следваха, яхнали по-едрия кон. Следваха пресъхналото корито няколкостотин метра, после свърнаха по дъното на друга пресъхнала река, една от многото, които пресичаха местността във всички посоки. Изстрелите бързо заглъхнаха зад гърбовете им и не след дълго не чуваха нищо освен някой и друг порив на вятъра, погалил лицата им, и тупкането на копитата в прахоляка.

Лив бе прегърнала Гейбриъл не само за да се наслади на близостта му, но и за да се опита да го успокои. Случилото се в пещерата бе толкова неочаквано и смайващо, че тя не можеше да си представи как му е въздействало. Въпреки това изпитваше радост. Все пак, ако тя умреше, Гейбриъл нямаше да остане сам-самичък на света. Щеше да си има някого и това я радваше.