Читать «Ключът» онлайн - страница 200

Вдигна поглед и видя змиевидните очертания на съзвездието Дракон да сочат към мястото, където луната светеше ниско над хоризонта и избледняваше все повече и повече с изгрева на зората.

„Не остава много време - помисли Лив. - Каквото и да се случи, не остава много време“.

-      Аз съм! - извика Хайд, когато приближи входа на пещерата. - Не стреляйте!

Изкачи се на брега на пресъхналото корито и огледа околността с уреда за нощно виждане. Във въздуха все още се носеше прекалено много пясък, за да види по-надалеч, а и прахолякът, вдиган от два коня, бе доста по-малък в сравнение с този, който оставяше след себе си един автомобил. Бегълците разполагаха с поне петнайсетина минути преднина, но не би трябвало да са стигнали прекалено далеч. Спусна се на дъното на коритото и се качи в кабината на бронетранспортьора. Откачи от арматурното табло слушалката на радиопредавателя, включи го и чу пращене.

-      Патрул Едно до Базата, чувате ли ме?

-      Чуваме те!

-      Нуждаем се от незабавна въздушна подкрепа за издирвателна операция. Вдигнете вертолета и кажете на екипажа да включи всички прожектори. Искам да освети пустинята като коледна елха!

107

Почти бяха стигнали мястото на разкопките, когато чуха в далечината воя на хеликоп- терни витла. Бяха пришпорвали здраво конете през последните десетина километра, за да увеличат преднината си пред въоръжените мъже, които ги преследваха.

Когато стигнаха на няколкостотин метра от мястото, Джон Ман дръпна юздите на коня и скочи от седлото. Гейбриъл направи същото и двамата се изкачиха на един нисък хълм, за да огледат местността.

Охраната на оградения периметър около разкопките определено бе подсилена през последните двайсет и четири часа, откакто Джон Ман бе открил мястото. Приличаше на умалена версия на основния лагер: същата двойна ограда от бодлива тел, същите охранители зад същите тежки картечници.

-      Откъде си сигурен, че това е мястото?

-      Копаят из цялата пустиня вече от седмици и за първи път проявяват такъв интерес към някое място. Погледни само каква охрана са сложили!

Гейбриъл правеше точно това. Миг по-късно осъзна, че нямат никакъв шанс да проникнат със сила.

-      Ако отвлека вниманието им - каза Джон Ман, - вероятно ще успееш да се приближиш. Бездруго търсим сравнително обширен район, а не конкретно място. Прекарах последните дванайсет години в изчитане на всеки ред от легендите за Едем, написан някога. Както вече ти казах, продавах безполезните реликви на Цитаделата, а запазвах най-ценните за себе си. Тайнството ще се съедини със земята в мига, в който приемникът докосне свещената пръст на своя дом. Вероятно ще успеем, ако се приближим. Това като че ли е единственият ни шанс.