Читать «Ключът» онлайн - страница 197

Изпита леко разочарование. Самотният изстрел означаваше, че Гейбриъл Ман е мъртъв, а момичето - заловено. Всичко бе свършило още преди да е започнало.

Запали двигателя и подкара бронетранспортьора към коритото на реката, без вече да се притеснява, че може да попадне в капан. Нямаше търпение да вземе момичето и да се върне в лагера.

104

Дик се олюля. Дясното му око се бе превърнало в кървава каша от разкъсани кръвоносни съдове. Оттук куршумът бе влязъл, за да размаже всичко, което се намираше зад него.

Дик остана прав за миг: приличаше на марионетка, окачена на невидими конци, спуснати от тавана, после краката му се подгънаха. Гейбриъл се претърколи миг преди туловището му да се строполи на земята. Пистолетът на федаина, застанал над Лив, продължаваше да сочи към мястото, на което бе стоял Дик. Той прибра оръжието в кобура си и протегна ръка на Лив, за да ѝ помогне да се изправи.

-      Побързай - подкани я бедуинът. - Трябва да се махнем преди да дойдат другите.

Гласът му бе изненадващо дрезгав, наподобяваше на стържене на камъни.

Гейбриъл се изправи, измъкна пистолета от ръката на мъртвеца и го насочи към Дух.

-      Отдръпни се от нея!

Очилата против пясък, поради които очите на мъжа наподобяваха очи на насекомо, се обърнаха към пистолета и същият дрезгав глас каза:

-      Довери ми се!

-      Както ти се е доверил Джон Ман ли?

Дух поклати бавно глава.

-      Каквото и да смяташ, че се е случило. Каквото и да смяташ, че съм сторил. Грешиш!

-      Разкажи ми тогава. Разкажи ми какво се е случило. И ако случайно ти повярвам, няма да те застрелям на място.

Дух погледна към входа на пещерата и повтори:

-      Наистина трябва да побързаме.

Отекна нов изстрел и от скалата над главата на Дух се посипаха ситни парченца.

-      Следващият куршум ще се забие в крака ти - изсъска Гейбриъл през зъби. - Разкажи ми какво се случи!

Дух кимна и заразказва с дрезгавия си глас:

-      Бях в главната зала, когато дойде хеликоптерът. Бяхме открили част от изгубената библиотека на Ашурбанипал, плячкосана и скрита след падането на Вавилон. Беше пълна със съкровища. Огледалното пророчество бе просто едно от многото. Открихме исторически хроники от епохата на Сътворението, книги със заклинания от времето, когато боговете са бродили по земята. Опитахме се да запазим откритието си в тайна, тъй като добре съзнавахме каква опасност ни грози, ако Цитаделата научи за него. Оказа се обаче, че в лагера ни има шпионин. Нападнаха ни войници, облечени в униформи на иракската армия, но нещо в тях не беше наред - не носеха съответните отличителни знаци, а и хеликоптерът, с който кацнаха беше руски. Беше огромен.

Гейбриъл си спомни думите на Заид Азиз. Сети се за огромните бойни вертолети, които руснаците бяха оставили след себе си в Афганистан. Всички ги наричаха Морски дракони.