Читать «Ключът» онлайн - страница 195

И го целуна. Гейбриъл отвърна на целувката ѝ.

Пращене на статично електричество изпълни въздуха около, тях, когато ръцете им задърпаха трескаво дрехите им, за да заситят по-бързо глада си един за друг, но без да прекъсват целувката, тласкани от страха от онова, което би могло да последва.

VI.

                  След това се появи друга поличба на небето:

                  ето, голям червен змей със седем глави и десет рога,

                  а на главите му - седем корони;

                  опашката му повлече третината от небесните звезди

                  и ги свали на земята.

                  Змеят застана пред жената,

                  която щеше да ражда,

                  та, кога роди, да изяде детето ѝ.

                                          Откровение 12:3-4

102

Когато Дух напусна лагера начело на конния си отряд, силата на бурята бе отслабнала, макар и незначително. Във въздуха продължаваха да се носят облаци прах и да закриват сребристия полумесец на луната, увиснал ниско над мръсното нощно небе. Последваха ги два бронетранспортьора, пълни с въоръжени охранители. Зад волана на единия седеше Хайд, а компания до него му правеше русокосият гигант Дик. Комбинацията от прах и мрак затрудняваше ориентирането, но зрението на Дух и неговите бедуини бе достатъчно добро, за да им позволи да яздят, и те поведоха колоната. Именно един от ездачите на Дух първи забеляза бледата светлина на фаровете на автомобил, прекосяващ пустинята на юг, тъкмо преди прашният облак да връхлети и да закрие хоризонта.

Хайд бе доволен, че Дух е с тях. Ако хората в автомобила бяха престъпниците, които издирваше, можеше да окажат въоръжена съпротива, а по време на престрелката някой заблуден куршум можеше да уцели този противен тип с ужасни очи и дрезгав глас. Всъщност въпросният куршум би могъл да дойде дори от собствения автомат М4 на Хайд - в края на краищата в разгара на една битка се случват какви ли не неща.

Когато стигнаха до пресъхналото речно корито, облаците прах се бяха разсеяли достатъчно, за да се видят звездите на небето и хоризонтът на север. Дух спря отряда си и подкара коня си към бронетранспортьора на Хайд.

-      Трябва да продължим сами - каза с глас сух като въздуха в пустинята. - Тези машини са толкова шумни, че ще събудят и мъртвец. Възможно е вече да са ни чули и да зареждат оръжията и да приготвят гранатите.

Хайд хвърли поглед към пътеката, която водеше към пресъхналата река. Беше прекалено тясна за бронетранспортьорите, а и можеха да попаднат в засада. Въпреки това не искаше да остави Дух сам - предпочиташе да го държи под око.

-      Ще яздя с вас - каза русокосият гигант и слезе от машината.

Дух го измери с поглед.

-      Не мисля, че някой ще ти отстъпи коня си. Яхнеш ли го, ще му счупиш гръбнака.