Читать «Ключът» онлайн - страница 192

-      Опитвам се да оправя онова, което ти съсипа - каза Драган. - Опитвам се да върна Тайнството в планината. В мига, в който То я напусна, всичко започна да умира: първо sancti, после градината, а сега и всички останали. Болестта ще порази и теб, не си мисли, че ще те пощади. Опитвам се да спася и твоя живот.

-      Ами момичето? А неговият живот? Или тя е приемлива жертва?

Драган се намръщи.

-      Библията е пълна с примери за жертви, извършени в името на по-висше добро. Сам Христос е пожертвал собствения си живот!

-      Христос е пожертвал живота си за благото на всички нас.

-      Връщането на Тайнството в Цитаделата ще направи същото. Огледай се: земетресения, болести... Виж мен! - каза Драган и дръпна ръкава на расото си, за да разкрие съсухрената си почерняла ръка. - Всичко това се случи след изнасянето на Тайнството.

-      Не е вярно. Тук винаги е имало земетресения. Винаги е имало глад, суша, епидемии. Да заключим едно невинно момиче в средновековен кръст, пълен с игли, за да уловим в капан божествения дух, който то носи в себе си... Божии служители като нас не бива да участват в подобни дела, каквато и цена да трябва да платим. Четох Библията на еретиците. Зная истинската история на Тайнството. Зная истинската история и на планината - каза брат Атанасий, протегна телефона със снимката на Огледалното пророчество и го остави на пода между тях. - Зная, че вярваш в това, което правиш. Но има и друг начин. Имаме шанс да оправим нещата. Прочети какво пише тук и сам се убеди. - С тези думи Атанасий отстъпи назад и отпусна горящата факла.

Драган пристъпи напред и взе телефона.

Атанасий го наблюдаваше как изчита думите на Огледалното пророчество. После каза:

-      Имаме възможност да възстановим равновесието в света, но не и като повтаряме старите си грешки.

Драган поклати глава.

-      Грешиш. Това доказва мъдростта на моите действия. Ако момичето наистина носи тайнството в себе си, тогава това е неговият дом - каза той и започна да се чеше през расото. - Тя трябва да се върне тук или ще умре. - Движенията му станаха по-трескави, а гласът му премина в писък. - И всички ние ще умрем заедно с нея - изкрещя той и заби нокти в плътта си. Болестта го бе пречупила напълно, както бе сторила с останалите монаси.

101

На десет километра от петролната сонда на „Дрегънфийлдс“       ги връхлетя шамалът.

Гейбриъл бе усетил нарастването на силата на вятъра, който връхлиташе джипа им на все по-силни пориви, но не бе успял да види призрачната планина от пясък, преди тя да скрие звездите над главите им и фаровете на автомобила да осветят стената от пясък, която се движеше право срещу тях по коритото на пресъхналата река.

Миг по-късно пясъчната буря ги обгърна с тихото съскане на милиони прашинки, зачегъртали ламарините на джипа. Лив се изправи на седалката и тялото ѝ започна да реагира на шума и статичното електричество във въздуха. Въздухът около тях започна да пращи.