Читать «Ключът» онлайн - страница 191

„Още един дракон - каза си. - Съвпадение или съдба?“

Когато навигацията приключи със задачата, на екрана се появи резултат, който отговори на въпроса му. Стрелката сочеше посоката, в която се намираха въведените координати - и това бе посоката, в която бе тръгнала Лив.

Петролната сонда се намираше на трийсетина километра от тях, някъде в Сирийската пустиня, под съзвездието Дракон.

100

Брат Атанасий винаги бе мразил тъмнината. Преди да посвети живота си на Господ и да влезе в Цитаделата, никога не му бе хрумвало, че се обрича на живот в тъмнина. Сега тунелите, които пронизваха по-голямата част от планината, изглеждаха в много по-добро състояние, отколкото по времето, когато бе постъпил тук - повечето бяха осветени с електрически крушки, - но забранените горни участъци почти не се бяха променили през последните няколкостотин години.

В бързината си бе пропуснал да вземе фенерче, затова сега разчиташе на светлината от екрана на мобилния си телефон. Стори му се логично ярката фотография на пророчеството да осветява пътя му към човека, който се опитваше да го осуети.

Стигна до горната секция плувнал в пот и останал без дъх и притисна екрана към гърдите си, за да скрие светлината. Примигна, вгледа се в мрака и видя сияние. Идваше от един от по-малките тунели вляво, а не от този, който водеше към параклиса на Тайнството, както бе очаквал. Тръгна към мъждукащата светлина, скрил своята в пазвата си. Вървеше опипом, ориентираше се с длани, опрени в стените, и най-сетне се озова в отдавна забравен потънал в прах коридор, осеян с купчини камъни, които показваха колко немарливо е бил поддържан. Светлината идваше иззад открехната врата във въпросния коридор. Брат Атанасий усети и лек полъх, който му се стори особено приятен след застоялия въздух в лабиринта. Именно ветрецът го притегли към вратата.

Източникът на светлината се оказа горяща факла, поставена в ниша в стената. Пламъкът танцуваше, разлюлян от ветреца, който долиташе от прозореца.

В съзнанието си Атанасий си бе представял това място като сърцето на планината. Никога не му бе хрумвало, че колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-тясна става планината и толкова по-близо до периферията ѝ ще се озове.

Драган стоеше до прозореца с гръб към вратата. В първия момент Атанасий реши, че се моли, но в следващия миг той се обърна и Атанасий видя телефона, здраво стиснат в почернялата му ръка.

-      Какво правиш? - попита Атанасий. осъзнал от собствен опит значението на издълбания в скалите прозорец.

Драган се озъби и лявата му ръка стисна дървеното Т-образно разпятие, окачено на колана му. Той го издърпа от пояса си, извади от него церемониален кинжал и се хвърли върху Атанасий.

Брат Атанасий се извърна рязко, грабна горящата факла от стената и я протегна пред себе си, за да го спре. Драган залитна, но се окопити и изрита вратата, за да я затвори.

Двамата започнаха да се въртят в кръг - никой не нападаше, но и никой не отстъпваше, тъй като и двамата съзнаваха, че само един от тях ще напусне това място жив.