Читать «Ключът» онлайн - страница 189

Отново започна да проверява данъчните декларации на всички компании с надеждата да открие нещо достатьчно доходно, че да обясни внезапното забогатяване на църквата. И отново не намери нищо. След като търси в продължение на цял час, единствената фирма, която привлече вниманието му като потенциален кандидат, бе една петролодобивна компания.

Според документите тя се намираше в катастрофално положение. Генерираше огромна загуба, но въпреки това сондираше в райони, в който са работили и други компании, без да открият нищо. Въпреки това тя бе единствената компания, която имаше законното право да сондира. И най-важното, сондираше на точното място. Седалището на акционерно дружество „Дрегънфийлдс“ - названието се превеждаше като драконови полета - се намираше във Ватикана, но компанията разполагаше и с офиси в Багдад и извършваше сондажи в Сирийската пустиня. Полученият лиценз съдържаше точните координати на парцела, което означаваше, че в момента компанията се разпорежда с огромна част от тази пустош.

Аркадиан зареди Гугъл, извика на екрана картата на Сирийската пустиня и въведе координатите. Минута по-късно пред погледа му изникна огромен кафеникав парцел пустош. Той започна да увеличава изображението и видя шосе. което водеше на изток, а покрай него се издигаше малко селище, чиито къщи имаха същия цвят като земята, на която бяха построени.

Аркадиан едва не подскочи, когато на екрана се появи и името на въпросното селище.

Беше Ал Хилах.

99

Лив и Гейбриъл откриха мястото, където бе загинал Джон Ман, броени минути след като луната изгря на хоризонта и се изви силен вятър. Намираше се на десетина километра от Ал Хилах, в непосредствена близост до огромните купчини от тухли, останали от древния град Вавилон.

Сега тук бе разквартируван американски гарнизон. Войниците се бяха разположили в сянката на величествените някога крепостни стени, а палатките им бяха наредени по периферията на площада, по който някога бе преминала триумфалната процесия на цар Навуходоносор. Същият площад неотдавна бе изравнен със земята от булдозери, за да могат да кацат ескадрилите хеликоптери „Апачи“ и „Кобра“. Когато Лив и Гейбриъл минава покрай тях, видяха, че наземният екип работи трескаво, за да привърже машините към земята с помощта на стоманени въжета и да покрие двигатели им с платнища, които да ги предпазят от влошаващото се време. Гейбриъл забеляза ставащото, но не каза нищо. Каквато и буря да се извиеше, те нямаха друг избор, освен да продължат.