Читать «Ключът» онлайн - страница 183

Гейбриъл се обърна и видя слаб като върлина мъж да се взира в него иззад решетките. Беше гол от кръста нагоре и цялата дясна половина на тялото му бе покрита с дебели белези, които приличаха повече на люспи, отколкото на кожа. Покриваха цялата му ръка от китката до рамото, продължаваха по врата и част от главата, като опъваха кожата на лицето в постоянен присмехулен израз. От мъжа се носеше някаква особена миризма, специфична и обезпокоителна - миризма на дим.

-      Заид Азиз - каза Гейбриъл, сложи ръка на сърцето си и сведе глава в знак на уважение. - Аз съм...

-      Джон! - възкликна мъжът зад решетките. Устните му се разкривиха в усмивка, преминаваща в грозно зъбене там, където започваха белезите. - Джон Ман! - повтори той и пристъпи към светлината. Дясното му око бе бяло и безжизнено, но лявото трескаво обхождаше лицето на Гейбриъл.

Гейбриъл издържа стоически огледа благодарение на Лив, която продължаваше да стиска ръката му като спасително въже към света на здравия разум.

-      Аз те видях да умираш. - Гласът на Азиз бе дрезгав, най-вероятно от рядка употреба.

-      Наистина умрях - отвърна Гейбриъл, решил да изиграе ролята на Джон Ман и да използва доверието, може би съществувало между баща му и Азиз. - Но се върнах и търся хората, които ни причиниха това. Търся отмъщение.

Лицето на мъжа се изкриви в нова озъбена усмивка. А после изражението му стана предпазливо и той пристъпи към решетките и прошепна:

-      В такъв случай трябва да убиеш дракона.

-      Да - съгласи се Гейбриъл. - Разкажи ми за дракона.

Азиз трепна и се присви, бялото му око се взря към тавана, сякаш отново виждаше там последното нещо, на което бе станало свидетел.

-      Чухме го в далечината, помниш ли? Вой в пустинята... плясък на криле...

-      Как изглеждаше?

Азиз впи поглед в него.

-      Ти го ВИДЯ! - изрече с яростта на човек, който разказва една и съща история от дванайсет години, но никой не му вярва. - Не ми казвай, че не си бил там! Другите може да са глупаци, но ти беше там! Ти го видя! - Гневът разкриви лицето му, после изражението му омекна и мъжът вдигна дясната си ръка и потърка обезобразената плът около безжизненото си око. - Не! - каза тихо, очевидно спомнил си нещо. - Когато драконът дойде, ти беше в изкопа. Беше в пещерата с библиотеката.

-      Разкажи ми за библиотеката. Какво открихме там?

-      Купища съкровища! Не помниш ли? - каза Азиз и се почука по главата. - Аз помня. Аз помня всичко. Понякога се опитват да ми откраднат спомените с ритници и юмруци. Понякога се опитват да ми ги откраднат с ток. Но аз си ги пазя. И помня!