Читать «Ключът» онлайн - страница 185

Атанасий излезе от банята и буквално затича към бюрото на игумена.

-      Трябва да говорим с Драган - заяви той и отвори горното чекмедже, където старият игумен държеше ключовете за Забранените стълби. - Мисля, че зная как да се справим със заразата.

Игуменът бе един от двамата в Цитаделата, които имаха право да преминават както през най-горната, забранена част от планината, запазена единствено за sancti, така и през долната, в която живееха обикновените членове на братството. Единственият друг монах, който се ползваше с тази привилегия, бе прелатът. Драган се бе озовал в забранената част, използвайки стълбището на прелата. Атанасий възнамеряваше да направи същото, но по стълбището на игумена. Грабна ключовете и тръгна към спалнята.

По-голямата част от нея бе заета от огромно дървено легло, драпирано с дебели платове, за да топлят абата. Единственото друго нещо в стаята бе големият гоблен със знака Тау, избродиран със зелени конци. Атанасий го отметна встрани и застана пред скритата в стената врата.

-      Какво правиш? - извика подире му Малахия. - Нямаш право да отваряш тази врата!

Атанасий се обърна към него и му отвърна с цялото разочарование и напрежение, трупани през последните няколко седмици:

-      Какво значение има? Сам видя, че там няма нищо! Каквато и да е била тайната, определяла миналото ни, вече я няма! Ще е глупаво да обречем и бъдещето си на нея! Брат Драган се е вкопчил в една мечта, която е толкова опасна, че може да погуби всички ни! - И Атанасий завъртя ключа в ключалката и прекрачи прага. - Трябва да го намеря и да го убедя, че трябва да остави тази мечта в името на всеобщото ни добруване.

Малахия тръгна към него, но Атанасий затръшна вратата и я заключи, така че никой да не може да го последва и да го спре.

97

Излязоха от вонящия мрачен ад на психиатрическата клиника. Полковник Уошингтън ги чакаше. Качиха се в джипа, в който цареше приятен хлад - Гейбриъл отпред, Лив отзад, - и потеглиха, без да промълвят нито дума.

-      Толкова зле ли беше? - попита полковникът, след като пропътуваха няколко километра в пълно мълчание.

Гейбриъл поклати глава. Все още се опитваше да осмисли смахнатата история, която бе чул.

-      Не зная. Азиз не ми се стори чак толкова луд. Мисля, че ни разказа истината... или поне нещо, за което е убеден, че е истина. Според него дракон разрушил лагера, а дух убил баща ми. Убеден съм, че това са абстрактни или метафорични термини, зад които се крие нещо друго, но раните му са съвсем истински, а преживяното е било толкова ужасяващо, че е повредило разсъдъка му.