Читать «Ключът» онлайн - страница 181

Беше ,,Бел АН-1 W Супер Кобра“, или онова, което морските пехотинци наричаха „най-смъртоносната змия на света“. Беше въоръжен с ракети „Хелфайър“ и тежка картечница, чийто прицел бе свързан с шлема на пилота. Погледнеше ли нанякъде, куршумите бяха готови да го последват със скорост от десет изстрела в секунда, а звукът, който издаваха, направо разкъсваше небето. Разполагаше и с инфрачервени датчици, които засичаха топлинното излъчване и куп други лъчения. Пехотинците се бяха научили да не перат дрехите си с обичайните препарати, продавани в търговската мрежа, тъй като добавките за избелване караха дрехите им да светят в мрака. Тази „Кобра“ им бе дадена назаем от най-близкото поделение на военновъздушните сили в замяна на услуга, която работодателите на Хайд бяха направи по-рано. И в резултат на политическото им влияние, разбира се.

Когато Хайд приближи хеликоптерната площадка, страничната врата се плъзна и от задната седалка се надигна огромен русокос мъжага, който скочи на земята, за да го посрещне.

-      Казвам се Дик - заяви непознатият, протегна ръка и удостои Хайд със студена усмивка, в която имаше повече предизвикателство, отколкото поздрав. Стърчеше с трийсетина сантиметра над Хайд и вероятно бе поне двайсет-трийсет килограма по-тежък от него. - Тук съм, за да взема момичето и да го отведа с мен веднага след като го заловим от-но-во.

-      Хайд - отвърна Хайд и стисна здраво ръката на непознатия. Проведоха за миг нещо като състезание по сила, което Хайд, ако трябваше да е честен, загуби. Мъжът срещу него бе същинско чудовище. Освен това именно той командваше парада.

Гигантът пусна ръката на Хайд и погледна към конника, който току-що бе скочил от седлото и развиваше куфията от лицето си.

-      Да не очакваш цяла армия? - каза Дух и кимна към вертолета.

- Добре е човек да е предпазлив - отвърна Хайд. който днес съвсем не бе в настроение за размяна на подобни реплики. - Освен това може да открие целта и да я унищожи още преди тя да разбере, че е забелязана.

Дух погледна хеликоптера, после се обърна към Хайд и се усмихна.

-      Подобни машини никога не са успявали да ме открият. Предлагам да разделя моите хора на няколко екипа следотърсачи. Може би хеликоптерът ти ще покрие източния сектор, докато ние ще навлезем в пустинята на запад опук. Има ли нещо, което трябва да знаем? Нещо, което може би не е отбелязано на картите?

Хайд погледна бледите очи на Дух, разбрал от тона му, че той вече знае отговора на въпроса си.

-      Копаем на двайсет-трийсет километра оттук, на място, където някога е имало петролни сондажи. Малко по-далеч има малък лагер с палатки и охрана. Ще го видиш. Инструктирани са да водят активна отбрана. Ще ги предупредя, че ще сте в района, но все пак не се приближавайте прекалено.

-      Сериозна работа. Да не би да сте открили нещо ценно?

-      Възможно е - отвърна Хайд и запозна Дух с гиганта, с което преследваше две цели. Едната бе да смени темата, другата - да подложи Дух на същото изпитание с ръкостискане, от което едва се бе отървал без нито една счупена кост. Наблюдава как двамата се здрависват. Дух дори не трепна. Стоеше и се взираше в очите на мъжа, а после го принуди да се наведе така, че погледите им да се изравнят.