Читать «Ключът» онлайн - страница 174

-      Двайсет и шест - каза той и ѝ подаде листчето, което бе получил току-що. - Ще поговоря с някои, за да видя дали няма да ни пуснат по-напред.

-      Нека опитам аз - каза Лив, взе листчето и тръгна към четирима шофьори, които играеха на карти. - Имаш ли пари?

- Малко.

-      Трябват ми колкото да привлека вниманието на тези типове. Ще ми превеждаш ли?

Застана край обърнатия с дъното нагоре варел, който служеше като маса за игра, и се усмихна широко.

-      Здравейте. Някой от вас има ли по-малък номер от моя? - попита и вдигна листчето. Гейбриъл превеждаше. Мъжете забъркаха по джобовете си и извадиха своите номерца. Както можеше да се очаква, номерата на всички бяха по-малки от нейния. Тя дари с възможно най-очарователната си усмивка шофьора с номер 14, брадат мъж с очила, чиито фотосоларни стъкла бяха потъмнели от слънцето. - Какво ще кажеш да спечелиш малко пари?

В мига, в който Гейбриъл преведе думите ѝ, лицето му се изпълни с недоверие.

-      Сложи на масата динари за двайсет долара и го попитай отново - каза тя на Гейбриъл, без да спира да се усмихва.

Мъжът изглеждаше заинтригуван от появата на парите. Лив взе три карти от тестето и ги вдигна: тройка купа, седмица каро и дама пика.

-      Трябва само да намериш дамата - каза тя и ги смеси така, че всеки да е в състояние да проследи дамата. - Познаеш ли, получаваш парите. Не познаеш ли... - продължи и вдигна листчето с изписаните върху него двойка и шестица - разменяме си номерцата.

Гейбриъл обясни правилата. Мъжът не изглеждаше убеден, но това изобщо не притесни Лив.

-      Добре, ще го направим безплатно. - Тя отново разбърка картите. - Открий дамата. - Мъжът се поколеба, но посочи средната карта. Лив я обърна - беше дама пика. - Ето, имаме победител - каза и му подаде парите.

-      Нали каза безплатно - прошепна Гейбриъл.

-      Не виждам да се оплаква - тихо отвърна тя. - Заложи още малко пари, докато лапне въдицата.

Гейбриъл я послуша, а междувременно Лив отново разбърка картите. Направи го бавно, така че всеки да види къде е дамата, после каза:

-      Добре. Сега залагаме твоето номерче срещу моите пари. Съгласен ли си?

Мъжът впери поглед в най-лявата карта и стисна здраво парите, които току-що бе спечелил. Кимна и постави до парите листчето с номер 14.

-      Добре тогава. Намери дамата.

Той посочи картата, в която бе вперил поглед. Лим я обърна. Беше тройка купа. Тя взе парите и номерчето и сви рамене.

-      Не можеш да печелиш всеки път. Но това е игра, в която всеки получава нещо. - Подаде му своето листче с номер 26 и се върна бързо при джипа.

След десет минути вече бяха на моста.

Гейбриъл поклати глава и се усмихна.

-      Къде си се научила на тия номера, по дяволите?

-      На Кони Айланд. Направих няколко репортажа на тема класически улични измами и един стар тарикат ми показа кое как става. Когато приключим с това, мога да науча и теб.

Гейбриъл се усмихна още по-широко.

-      Става.

Минаха под табелата, която ги приветстваше с добре дошли в Ирак, и Гейбриъл спря в сянката на арката, за да повтори целия процес отново, но този път с иракските полицаи и митничари. Контролно-пропускателният пункт изглеждаше досущ като турския, единствената разлика бе в униформите. Тукашните гранични полицаи носеха зелени маскировъчни униформи с отличителни знаци във военен стил, на които бяха изобразени меч и автомат „Калашников“, модел АК-47, заобиколени от палмови клонки. Имаше и доста американски военни. Гейбриъл забеляза няколко полеви палатки, издигнати встрани от пътя зад основната сграда. Бронираното „Хъмви“, което бяха видели преди малко, бе паркирано пред една от тях, а броят на останалите джипове предполагаше, че тук е разквартируван цял взвод. С други думи, поне трийсетина войници.