Читать «Ключът» онлайн - страница 173

- Ще минем за нула време - каза Гейбриъл. - Повярвай ми, правил съм го много пъти.

Лив не изглеждаше убедена.

-      А правил ли си го с половината турска полиция по петите ти?

Той се усмихна и подаде паспорта си.

-      Те не търсят мен, а някой си Гейбриъл Ман.

Тя отвори паспорта и видя от снимката да я гледа усмихнатото му лице, но името под нея не бе неговото.

-      Кой е Дейвид Кинсела?

-      Аз съм... при необходимост. Това е част от битието ми на служител в благотворителна фондация. Омръзнало ми е да ме гонят от разни страни за това, че се опитвам да помогна на хора, които правителството преследва. За нещастие, ако някой режим иска да те прогони, няма никакъв проблем - всички козове са в ръцете му. Единственото, което трябва да направят, е да включат името ти в списък с хора, които са нежелани в страната. В такъв случай не можеш да влезеш по обичайния начин. Затова проявих известна находчивост и престанах да играя по правилата. Повярвай ми, напускането на Турция няма да ни създаде никакви проблеми. Повече ме притеснява онова, което ни очаква в Ирак.

Продължиха по пътя, подминаха паркираните камиони и спряха зад местните таксита.

-      Това може да ни забави малко - каза Гейбриъл и кимна към таксиметровите шофьори. - Те изкарват прехраната си, като превозват туристи и пътешественици, помагат им да се справят с бюрокрацията и не са особено дружелюбни към онези, които не се нуждаят от помощта им. Можем да ги помолим да ни пропуснат, но се съмнявам, че ще проявят подобно благородство, а не ми се иска да стават скандали и да привличаме излишно внимание.

Лив огледа опашката от таксиметрови шофьори и техните пътници. Бяха петнайсетина и всичките изглеждаха така, сякаш бяха излезли на неделен пикник. Неколцина разговаряха с граничните полицаи, други обядваха, някои пушеха, имаше и такива, които играеха карти, но ако се съдеше по вида им, никой от тях не бързаше.

-      Как ще разберем колко хора има преди нас на опашката?

Гейбриъл посочи черната дъска с изписаното върху нея число 12.

-      Получаваш листче с номер и когато ти дойде редът, те извикват.

Вълна горещ въздух изпълни кабината на джипа, когато Гейбриъл слезе от автомобила и се запъти към униформения служител, седнал зад издраскания плексигласов прозорец на гишето, за да вземе номерче. Лив погледна през прозореца. Не можеха да си позволят да стоят тук и да чакат на опашката. Нямаха време. Огледа оценяващо таксиметровите шофьори. Омазани ризи, елечета, космати рамене. Може би трябваше да смени подхода. Отвори вратата, излезе под палещите лъчи на пустинното слънце и тръгна към Гейбриъл.