Читать «Ключът» онлайн - страница 175

Граничният полицай огледа снимките в паспортите им, сравни ги с лицата им и им върна документите. Приключи процедурата, подпечата документите на автомобила и... готово! Това беше всичко.

-      Добре дошли в Ирак.

Оказа се по-лесно, отколкото Лив бе очаквала. Сега трябва само да изминат няколкостотин километра по една от най-опасните магистрали на света без въоръжен ескорт, разбира се, и без никаква представа къде точно отиват, но с надеждата да открият къде се е намирал древният Едем. Мисията им определено не бе от лесните, но въпреки това Лив затвори зад гърба си вратата на контролно-пропускателния пункт и излезе под ослепително ярките лъчи на пустинното слънце с усещането, че е извоювала мачка победа. И тогава видя, че ги очакват.

Бяха трима и носеха кафеникавите униформи на американската армия. Двама оглеждаха автомобила, а третият очевидно се взираше в тях, макар очите му да бяха скрити зад очила „Оукли“ с черни стъкла.

-      Може ли да видя паспортите ви? - Показалецът му бе на спусъка на автомата.

-      Проблем ли има? - попита Гейбриъл и застана пред Лив, сякаш можеше да я защити от това, което се случваше. Войникът не отвърна нито дума, а протегна другата си ръка за паспортите. Гейбриъл му ги подаде. Войникът дори не ги погледна.

-      Последвайте ме, ако обичате. Трябва да ви зададем няколко въпроса.

92

Брат Аксел бе вързан за леглото.

Лежеше и стенеше, забиваше нокти дълбоко в разкървавените си длани, тъй като това бе единствената плът, която можеше да стигне.

Атанасий, Тома и Малахия бяха в банята - стояха пред каменните умивалници и мълчаливо търкаха ръцете и лицата си с антисептичен сапун и се питаха дали отровата, засегнала Аксел, не е попаднала и в техните тела. Едва го бяха удържали, преди зачислените към тяхното помещение apothecaria да го укротят с помощта на добре прицелена инжекция със силен седатив.

Излязоха от банята и завариха в стаята брат Сименон, дошъл веднага, след като бе научил вестта, че заразата е повалила нова жертва. Беше се навел над покритите с рани гърди на брат Аксел и взимаше проба от един голям цирей. Когато приключи, подаде пробата на един от помощниците си, а после се обърна към тримата, без да сваля ръкавиците и маската си. Лицето му бе изпито и изнемощяло. Изглеждаше така, сякаш не е спал от месец, макар в действителност да ставаше въпрос едва за няколко дни.