Читать «Ключът» онлайн - страница 169

Атанасий и отец Тома се редуваха да работят на единствения друг компютър в помещението. Пишеха си съобщения, за да не разберат нито Аксел, нито Малахия какво всъщност обсъждат. Атанасий предаде накратко същината на безплодните си издирвания в костницата и завърши писмото си с въпрос, на който се надяваше, че Тома, създателят на базата данни на библиотеката, ще може да отговори:

>      Можеш ли да влезеш в инвентарния списък на библиотеката, да проследиш какви ремонти са правени с костницата и да провериш дали нещо е добавено в списъка?

Отец Тома кимна, настани се пред компютъра и пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Първо извика дневника, който показваше кога дадена книга е била заприходена в библиотеката, и съпостави данните в него с времето, когато е била ремонтирана костницата. Това се бе случило преди малко повече от осем години. Въведе данните в каталогизиращата програма и натисна „въведи“.

Няколко страници с резултат изпълниха екрана. Атанасий се отчая само при вида им. Цитаделата проявяваше изключителна активност по отношение придобиването на всяка публикация, научен труд или книга, свързана по някакъв - макар и най-бегъл - начин с Тайнството. Броят на новите придобивки - дори ограничен в период от няколко седмици след края на ремонта - се измерваше с хиляди. Анализирането на подобен списък щеше да отнеме часове, може би дни, а инвентарният списък съвсем не бе пълен. Атанасий отново седна пред клавиатурата.

>      Можеш ли да конкретизираш търсенето? Интересуват ме заглавията на тема археология... най-вероятно става въпрос за камък с издълбан върху него надпис.

Тома се върна към търсачката и въведе няколко кода, които не означаваха нищо за Атанасий, но които програмата очевидно разпознаваше. Този път резултатите бяха само два.

Резултатите бяха представени в табличка с четири колони. Най-вляво стоеше инвентарен номер, уникален за всяка книга или документ в библиотеката, сетне кратко описание на съдържанието, последвано от данни за произхода и начина на придобиване, и накрая - сегашното местоположение в библиотеката.

Първият обект бе глинена плочка, покрита с протоклинопис и няколко символа Тау на различни места в надписа. Бе дошла от Ирак, където била откупена от името на Цитаделата, и сега се намираше във вавилонския отдел на библиотеката редом с няколко хиляди подобни плочки, придобити през годините.

Вторият бе истинска загадка.

Бе описан просто като каменна плоча с надписи. Колонката, в която трябваше да бъдат записани мястото, където е била открита плочата, и начинът, по който е постъпила в библиотеката, бе празна, ако не се броеше едно тире. А в последната графа, онази, която трябваше да покаже къде се съхранява тя, бяха вписани единствено буквите ASV, последвани от числото 2 и дата отпреди три години. Атанасий предположи, че това е някакъв компютърен жаргон, но когато посочи съкращението на Тома, той сви рамене и поклати глава, очевидно озадачен не по-малко от него. Погледна прегърбената фигура, седнала на бюрото в другия край на помещението, и подвикна: