Читать «Ключът» онлайн - страница 167
Саймън Тойн
- Търсенето на Едем би трябвало да започне от мястото, където са започвали всички подобни търсения в древността, или с други думи, от мястото, където някога се е издигал Вавилон. - Тя посочи с пръст, украсен със сребърен пръстен, едно място на картата. - Ал Хилах в провинция Бабил, южната част на Централен Ирак.
Лив погледна Гейбриъл, чието лице се бе изкривило в болезнена гримаса. Той се взираше в мястото, където някога бе загинал баща му.
- В такъв случай да натоварим джипа и да тръгваме - каза Гейбриъл и се надигна от стола си. - Границата е на няколко часа оттук. Нямаме много време.
V.
И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от
силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле
се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.
Откровение 15:8
86
Кардинал Клементи затвори телефона и въвъде паролата си в сървъра. Бе разговарял с Харзан почти час, за да научи от първа ръка подробностите около откритието. И макар новината да го бе въодушевила, бе приключил разговора с известно безпокойство. Сега решаването на проблема, който го бе тормозил като трън в задника след експлозията в Цитаделата, ставаше още по-наложително. Би било ужасно, ако ненавременните действия на неколцина терористи успееха да провалят грандиозния му план. В главата му отекнаха думите на Пентанджели:
„...на твое място бих зарязал всичко останало и бих съсредоточил усилията си върху откриването на тези хора преди да са направили нещо непоправимо“.
По време на дългия си разговор с Харзан кардиналът бе получил нов имейл. Отвори го едва сега, нетърпелив да научи още някоя добра новина.
Беше доклад, изпратен от единствения му останал активен агент. Клементи го прегледа набързо. Агентът потвърждаваше онова, което вече му бе известно от журналистическия репортаж: Лив бе избягала. Нямаше нова информация относно местонахождението ѝ. Според агента бягството ѝ било подпомогнато от другия оцелял, Гейбриъл Ман, и сега двамата се криели някъде.
Към доклада бяха прикрепени няколко снимки на вещи, открити в багажа на Лив: паспортът ѝ, скъсаната Библия, страници от бележника ѝ. Една от страниците съдържаше списък с имена:
Етиопия
Асирия
Ефрат
Ал Хилах
Едем???
Клементи втренчи поглед в последните три имена. Те приближаваха... всъщност бяха прекалено близо... Ако успееха да открият онова място в пустинята, тогава...
Той спря.
Тогава какво? Двама души, изправени срещу малка частна армия. Кардиналът се усмихна. Пентанджели грешеше. Клементи не трябваше „да зарязва всичко“, за да намери тези хора, те сами щяха да го открият - е, не точно него, но онова свято място в пустинята.
Кардинал Клементи вдигна телефона и набра номера на Харзан - знаеше го наизуст. Не бе необходимо и да изпраща хора, които да издирват момичето и Гейбриъл Ман - те сами щяха да паднат в капана, който щеше да им заложи.
87
