Читать «Ключът» онлайн - страница 165

Погледна картата на масата - на нея бяха изобразени Източна Турция, Сирия, Йордания и Ирак - и попита:

-      Къде отиваме?

Настъпи неловко мълчание.

-      Не сме съвсем сигурни - призна Гейбриъл. - Аз... не успях да открия Звездната карта. Някой ме е изпреварил. Атанасий, монахът, който ми помогна да проникна в планината, ще провери в архивите и ще се опита да открие какво се е случило с нея.

Макар думите му да бяха равносилни на смъртна присъда за Лив, тя долови разочарованието в гласа му и ѝ се прииска да го прегърне и да го успокои, че всичко е наред.

-      Значи ще чакаме - весело заяви Лив, като се помъчи да го каже бодро и оптимистично.

Отново настъпи неловко мълчание, нарушено този път от доктор Аната.

-      Не можем да си позволим да чакаме. Проучих някои древни карти и други документи, които смятам, че биха могли да ни насочат в правилната посока. - Говореше тихо и премерено, по начин, който силно обезпокои Лив. - Открих нещо... всъщност две неща: едното може да ни е от голяма полза, другото - не толкова.

Като криминален репортер Лив бе работила върху материал, посветен на онова, което полицаите наричаха „скръбни вести“, най-омразната част от работата на всеки детектив от отдел „Убийства“. Ставаше въпрос за посещенията при семействата на жертвите, чиято цел бе една - да им съобщят трагичната вест, че любимият човек никога няма да се прибере у дома. Като част от проучванията си Лив бе изследвала и специфичните промени в езика на тялото и овладяната интонация, с която полицаите съобщаваха най-неприятната от всички вести, и сега разпозна тези издайнически признаци в поведението на доктор Аната.

-      Действахме, изхождайки от предположението, че обратното броене е започнало в мига, в който си освободила Тайнството. Но след като се запознах с древните системи за измерване на времето, разбрах, че сме сгрешили - каза доктор Аната, взе подвързания с кожа бележник от масата и го отвори някъде по средата. - Според Огледалното пророчество ти трябва да намериш Дома на Звездната карта в рамките на една пълна фаза на луната. Първоначално приложихме съвременното си разбиране за времето като нещо относително. За нас даден период от време може да започне когато си пожелаем, тъй като разполагаме с часовници, които да го измерят. Древните обаче не са разполагали с нищо освен с фиксирания ритъм на природата, затова времето за тях е било нещо абсолютно. Следователно изразът, който преведохме като „до края на първо пълнолуние“, не се отнася до двайсет и осем дневния лунен месец, който би трябвало да започне с освобождаването на Тайнството. Преводът всъщност гласи „до края на пълната фаза на луната“. Става въпрос за фиксиран период, в рамките на който трябва да се случат всички тези събития, и този период е пълната фаза на луната.