Читать «Ключът» онлайн - страница 163

Той протегна ръка и изтри една сълза с палеца си, сетне се наведе и я целуна. Едва когато устните му докоснаха нейните и тя почувства топлия му дъх върху кожата си, разбра, че това не е сън. Той наистина бе тук.

„Скрий се на сигурно място и остани там, докато те намеря“, беше ѝ казал при последната им среща.

И макар тя да се бе провалила, при това ужасно, и да не бе спазила своята част от уговорката, той, незнайно как, бе удържал на думата си.

-      Всичко е наред - прошепна Гейбриъл и думите му подействаха като вълшебство, което прогони зловещата магия от нея. - Спи сега. Ще поговорим пак, когато си починеш.

Хвана ръката ѝ и я задържа в своята, а тя затвори отново очи и потъна в спокоен сън.

84

Ватиканът

Клементи преглътна сухо. Очите му се взираха в мрака на кабинета, без виждат нищо. Бе обещал да позвъни на Пентанджели веднага след като се свърже с оперативните си агенти и установи какво се е случило. Последният доклад, изпратен от летището в Ню Джърси, лежеше на бюрото му. Бе набрал номера, изписан на листа, но никой не се бе обадил. В съседната стая нещо изтрополи, после се чу стържене на стол по пода. Негово светейшество се бе събудил, несъмнено от телефонния звън.

Кардинал Клементи запали настолната лампа и тя освети разпилените по пода вестници, които бе съборил в бързането си да вдигне телефона. Той клекна и започна да ги събира, в случай че на папата му хрумне да влезе в кабинета му. Ако го попиташе какво прави тук по това време, щеше да отговори, че е нещо свързано със световните финансови пазари. Негово светейшество винаги се отегчаваше от разговори за пари и в това се криеше една от причините за проблемите на църквата.

Докато поставяше последния вестник на бюрото, погледът му се спря на заглавието на първа страница. Там бяха публикувани две снимки, едната на Лив Адамсен, другата на Гейбриъл Ман. Заглавието над тях гласеше: БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ - ВЕРОЯТНО УБИТИ?

Заля го вълна от чиста, неподправена омраза. Как смееха тези хора, тези нищожества, да му причиняват подобни проблеми?

Погледна екрана на компютъра, за да провери колко е часът, и забеляза получения имейл, който още не бе отворил. Бе изпратен от д-р Харзан, ръководителя на операцията в пустинята. Бе го пропуснал заради телефонния звън и спешната нужда да прочете другото съобщение. Сега обаче го отвори и прочете кратката, но чудесна новина. Това бе същинско чудо, подобно на онова, което сътворяваха слънчевите лъчи, проникнали през буреносните облаци! Това бе отговорът на дългогодишните му молитви!