Читать «Ключът» онлайн - страница 164

Открихме го! То е много, много по-голямо,

отколкото се надявахме!

Клементи прочете и препрочете съобщението. Цялата умора и напрежение от последните седмици - години дори - се разтопиха, озарени от топлината, излъчвана от тези няколко простички думи.

Бяха го открили, заровеното в пустините на Северен Ирак и скрито през хилядолетията - за да бъде намерено от него за още по-голяма прослава на Господ.

85

Когато Лив се събуди, навън вече бе светло.

Отново сънува същия сън, но този път с известни разлики. Сега кръстьт с формата на Тау се издигаше не в непрогледен мрак, а насред пустиня, над която се бе спуснала нощ и месечината грееше на озарения от безброй звезди небосвод. Бе сън, изпълнен с безпокойство и страх, но нищо страховито не се бе случило в него. Просто си бе стояла в пустинята, вперила поглед в чезнещата на хоризонта луна, скрила се постепенно отвъд морето от пясък, преди самата тя да изчезне и... да се събуди.

Лежеше на долния ред на двуетажно легло в дървена барака, която напомняше за летните лагери, на които бе ходила като дете. В спалното помещение се носеше същата миризма на дърво, прах и слънчева светлина. Някъде наблизо съскаше кафеварка и стомахът ѝ изкурка в отговор на аромата, който долиташе от нея. Направи опит да седне в леглото и - за нейно най-голямо облекчение - тялото ѝ се подчини. Въздействието на приспивателните, които ѝ бяха давали, отслабваше, но устата ѝ бе суха, което бе обичаен страничен ефект при упойване.

Стана от леглото, изправи се бавно и провери дали е в състояние да пази равновесие. Усещаше мускулите си сковани. Стаята се залюля пред очите ѝ и тя се хвана за металната рамка на леглото. Главата ѝ пулсираше, а някъде зад очите ѝ се надигаше болка. При други обстоятелства би взела аспирин и би се върнала в леглото, но ароматът на кафе я подмами да продължи. Нуждаеше се от кофеин и течности. Но най-много от всичко искаше да види Гейбриъл.

Откри го в съседното помещение, седнал на една маса с доктор Аната и инспектор Аркадиан. Тримата се бяха надвесили над стара карта, затисната с бележник с кожена подвързия и лаптоп, свързан с мобилен телефон.

Гейбриъл стана да я посрещне. Изглеждаше неуверен и леко притеснен, сякаш не знаеше какво да направи. Лив реши проблема му, като се хвърли към него и го прегърна. Той носеше пуловер и тя усети мекия плат върху лицето си, както и познатия отпреди аромат на кедри и цитруси. Отдръпна се и го погледна в очите.

-      Само проверявам дали си истински - каза с дрезгав глас. - Често те сънувах, но сънищата невинаги бяха приятни.

Гейбриъл се усмихна.

-      Истински съм - отвърна, придърпа един стол и и помогна да седне. - Искаш ли да закусиш? - попита, сякаш бяха излезли на пикник с приятели и тя страдаше от лек махмурлук.

На масата се появиха хляб, ябълки и бурканче с мед и масло и при вида им гладът застърга още по-силно стомаха на Лив. Ако обстоятелствата бяха по-различни, закуската би могла да бъде наистина приятна. Гейбриъл ѝ наля кафе от една кана, сложи вътре лъжица мед и го разбърка. Тя отпи от сладката течност, наслаждавайки се на това как галеше небцето ѝ, изпълваше празния ѝ стомах и вливаше в организма ѝ обединената мощ на кофеина и меда.