Читать «Ключът» онлайн - страница 152

Извади картата на Оскар от джоба си, макар добре да помнеше означението до кръстосаните кости: XIV.

-      Насам - каза той и тръгна наляво.

Забърза по тунела, като броеше нишите, покрай които минаваше. Пламъкът от светилника на Атанасий хвърляше дълга трептяща сянка пред него.

С намаляването на числата стените на криптата ставаха все по-груби и груби. Когато подминаха нишата, означена с номер трийсет, тунелът се промени. Паяжините, покривали допреди малко стените, изчезнаха, а нишите станаха по-чисти и тъмни. Тленните останки в тях изглеждаха по-подредени, купчините прашни кости бяха заменени от платнени вързопи, поставени в центъра на всяка ниша. Върху всеки вързоп бе поставен череп.

- Тук - каза Гейбриъл и посочи номер 14. Извади фенерче и бялата светлина на миниатюрната крушка прониза мрака.

-      Какво търсим? - попита Атанасий и вдигна светилника, за да освети мястото по-добре.

-      Каменна плоча с издялани върху нея символи... нещо, което е прекалено тежко, за да плува човек с него, но и достатъчно малко, за да може да го донесе и да го скрие тук.

Докато осветяваше нишата, Гейбриъл почувства как сърцето му затуптява все по-силно. Нишата обаче бе съвсем празна, ако не се броеше, разбира се, вързопът човешки останки в центъра ѝ. Той провери и съседните ниши: всичките бяха празни, с изключение на други вързопи и хилещи се черепи, които сякаш им се подиграваха. Огледа стените, пода, тавана. Всички бяха чисти, празни, издълбани в твърдата скала, така че нямаше начин Оскар да е скрил нещо в тях.

Насочи вниманието си към единственото, което бе открил в ниша XIV - вързопа с кости под черепа. Отначало не му бе обърнал внимание, защото му се бе сторил прекалено малък, но след като бе изключил останалите възможности, той оставеше единственото място, където Оскар би могъл да скрие Звездната карта. Посегна към него.

-      Моля те - обади се Атанасий, - не безпокой тленните останки.

При други обстоятелства Гейбриъл не би му обърнал внимание, но в мига, в който повдигна вързопа, разбра, че е прекалено лек, за да съдържа онова, което тьрсеше. Каквото и да бе скрил Оскар тук преди деветдесет години, бе изчезнало; вероятно някой друг го бе открил. Постави внимателно вързопа в нишата, после погали с длан студения камък.

-      Защо тук е толкова чисто и подредено?

-      Това са най-старите останки в костницата, останките на първите прелати на планината. Те са на такава възраст, че почти са се превърнали в прах и дори най-лекият дъх е в състояние да го разпръсне. Съветът реши за останките им да бъдат положени специални грижи.

-      Кога е станало това?

-      Преди десетина години.

Гейбриъл кимна. Беше закъснял с десет години.

-      Някой друг слиза ли тук?

-      Само новопосветените sancti. Част от подготовката за издигането им в този ранг изисква да прекарат известно време тук, за да осъзнаят, че са се превърнали в най-новата брънка от една дълга верига, чието начало е поставено в незапомнени времена. Тези катакомби са един огромен реликварий. Реликвите в него са костите на прелатите, осветени от близостта си с най-великата от всички реликви - Тайнството. И тъй като това са останките на най-първите прелати, основателите на Цитаделата, костите им са най-святи. Затова послушниците идват тук да се молят.