Читать «Ключът» онлайн - страница 151

От време на време пламъчето изчезваше за секунда-две зад някой завой, друг път надолу или пък нагоре, когато Атанасий започнеше да се спуска или да се качва по стълби. Гейбриъл се опитваше да се ориентира, но това бе невъзможно. Надяваше се водачът му да следва по-за- обиколен маршрут, за да избегне по-оживените части на планината, а не за да го обърка и да го подмами в капан.

След десетина минути излязоха на огромна площадка, от която се откриваше фантастична гледка. Дъхът на Гейбриъл секна. Пещерата бе огромна! От високия таван висяха сталактити, а в отсрещната стена бе издълбан голям прозорец. През него той зърна късче от луната, което хвърляше сребрист отблясък, наподобяващ часовник, върху стъклото на прозореца и създаваше причудлива игра на светлини и сенки на пода. Сигурно бяха минали през самия център на планината, за да се озоват в другия ѝ край.

-      Насам - прошепна брат Атанасий. - Костницата е под Катедралната пещера.

Гейбриъл го последва и заобиколи извисилия се над олтара кръст във формата на Тау. Той се издигаше до срещуположната стена, където наредени един до друг остри сталагмити образуваха нещо като параван, зад който се криеше малка дървена врата, обкована с железни гвоздеи. Атанасий завъртя ключа в ключалката и прещракването отекна в огромното пространство като изстрел. Гейбриъл се огледа, за да се увери, че са сами, и последва Атанасий през вратата.

Озоваха се в началото на каменна рампа, която се спускаше в мрака. Миришеше на смърт. Атанасий заключи вратата и заслиза.

С всяка крачка миризмата на мухъл ставаше все по-силна. В края на рампата имаше друга врата и когато я отвориха, ги заля на талази мирис на суха гнилоч.

-      Костницата - каза Атанасий и вдигна светилника.

И в двете стени имаше ниши. Тясната дълга костница приличаше на спален вагон с тази разлика, че заспалите тук никога нямаше да се събудят. Във всяка ниша имаше кости, щръкнали през прогнилите раса, които покриваха останките на някогашните монаси. В една Гейбриъл видя череп, изтърколил се от купчината кости и вперил в тях празните си очни кухини. В скалата под нишата бе издълбана буквата X.

Гейбриъл пристъпи напред. Местоположението на Звездната карта бе отбелязано с X на картата на Оскар, но му се струваме странно дядо му да я скрие толкова близо до вратата.

На светлината на лампата успя да различи още някакъв символ, издялан в скалата до първия, но частично закрит от гъста паяжина, каквито покриваха отворите на повечето ниши. Разкъса паяжината с пръсти и едва не получи шок, когато видя изписаните под нея знаци: L I V.

Впери поглед в тях. Какво правеше името на Лив в тази тайна крипта? А после проумя грешката си. Под всяка ниша бе издълбан символ. Тази над него бе означена като XLIII, а редицата вляво продължаваше с XLII, XLI и XL. Това бяха римски цифри. XLIV означаваше 44.