Читать «Ключът» онлайн - страница 116

Лив пребледня, гърлото я стегна, започна да ѝ се повдига.

Катрин — мъртва.

Гейбриъл - изчезнал.

Запита се дали наистина е изчезнал, или и с него се е случило нещо.

Все още замаяна от новините, Ли в отвори лаптопа си и откри с помощта на търсачката сайта на „Ортус“, фондацията, в която работеше Гейбриъл. Ако някой бе в състояние да се свърже с него или да ѝ съобщи къде се намира той. това бяха хората от фондацията. Зареди страницата на „Ортус“, откри телефоните за връзка с представителството в Руин и се пресегна за телефона на Скай. Набра номера на ,,Ортус“, който вече бе записала в бележника си, и се зачуди за колко ли минути международни разговори ще ѝ стигнат петдесетте долара, платени от Скай. В ухото ѝ прозвуча странен сигнал, след което някаква жена отговори на турски.

-      Здравейте - каза Лив с надежда да преодолее езиковата бариера. - Говорите ли английски?

- Да.

-      Искам да предам съобщение на Гейбриъл Ман.

Пауза.

-      Той не е тук.

-      Зная, но някой би ли могъл да ми помогне да се свържа с него? Аз съм му приятелка и трябва спешно да говоря с него.

-      Той не е тук.

Лив не бе изненадана от недружелюбната реакция, но въпреки всичко се подразни от нея.

-      Мога ли да му оставя съобщение? Моля! Само едно съобщение!

-      Какво съобщение?

-      Предайте му да се обади на Лив. Той ще разбере. Много е спешно! Благодаря ви - каза тя и продиктува телефонния си номер, след което отново благодари на жената и затвори. Нямаше никакъв начин да разбере дали тя ще предаде съобщението ѝ, или просто ще го хвърли в кошчето.

Трескаво започна да съставя наум списък на хората, които бе срещнала по време на престоя си в Руин и които биха могли да знаят нещо, но постепенно осъзна - при това с все по-засилващо се чувство на страх и ужас, - че повечето от тях са мъртви. Вероятно Скай беше прав, че е прокълната. Историята на Тайнството бе пълна с проклятия и злокобни пророчества. Самата Лив бе част от едно такова пророчество. Спомни си как бе седяла в сянката на Цитаделата и го бе обсъждала с...

Отвори нов прозорец в браузъра и написа „доктор Мириам Аната“. Сред резултатите откри и линк, който водеше към уебсайт. Лив го отвори и снимката, която изпълни екрана, бе на същата забележителна жена, с която се бе запознала в Стария град на Руин. Имаше страница с адрес и телефон, както и информация за издателите на всичките ѝ книги, агент, който уреждаше публичните ѝ лекции, имейл за връзка с авторката... Лив кликна върху линка и започна да пише:

Доктор Аната,

Пише Ви Лив Адамсен. Ако знаете как ла се свържете с Г., моля, предайте му да ми позвъни незабавно. Аз съм в безопасност. Този номер също е сигурен.

Написа номера на мобилния телефон на Скай и изпрати съобщението.

Докато наблюдаваше как съобщението напуска папката, означена с „изпращане“, я обзе чувство на безпомощност, последвано от усещане за неудовлетвореност и безизходица. По всичко изглеждаше, че е изчерпала всички възможности, а не е постигнала нищо.