Читать «Ключът» онлайн - страница 104

Сирийската пустиня заема площ от над половин милион квадратни километра. Пустош. Погледната отгоре, прилича на зараснала и покрита с твърда коричка рана върху лицето на земята, заела не само части от Сирия, но и от Северен Ирак, Йордания и Саудитска Арабия. В сърцето на пустинята няма нито селища, нито пътища. По време на Иракската война тук се бяха крили бунтовници, използвали праисторическата жестокост на пустинята като своя основна защита срещу високотехнологичната мощ на съвременната военна машина. И не бяха сбъркали: в пустинята машините се развалят, пясъчните бури правят въздушната подкрепа невъзможна, дори най-модерните системи за термонаблюдение ослепяват, когато някой се скрие под нещо толкова елементарно като нагорещени от слънцето камъни. Невъзможно е да се воюва срещу хора, на чиято страна са земята и природата.

Бунтовниците бяха използвали пустинята като своя основна оперативна база, за да попълват запасите си с хора и оборудване, които преминаваха през слабо охраняваната граница със Сирия. Едва след като нашествениците превзеха всички населени пунктове, те се оттеглиха в по-големите градове и оставиха новото правителство да се справя с по-традиционните заплахи като терористичните актове, извършвани с помощта на заложени край пътища бомби, или отвличанията. Сега пустинята отново бе празна. Въпреки това Дух яздеше в нощта, преследван от усещането, че не е сам.

Забеляза първите признаци, че нещо не е наред, няколко часа преди изгрев, когато луната едва бе започнала да изгрява и студът бе придал на въздуха кристална прозрачност и яснота. Видя в далечината смътните очертания на тъмна сянка, простираща се чак до иначе равния като тепсия хоризонт. Слезе от коня и продължи приведен, за да не позволи на някой наблюдателен тип с термокамера да забележи излъчващата топлина човешка фигура на фона на студеното небе.

Когато приближи достатъчно, установи, че тъмните очертания наистина принадлежат на сянка, хвърляна от луната върху голяма купчина камъни и пръст, струпана непосредствено до изкоп в земята. Наведе се още по-ниско и накрая запълзя към него. Спираше от време на време, за да се ослуша, но чуваше само шепота на вятъра.

Дупката бе дълбока само метър, което означаваше, че е прекалено плитка. Купчината камъни и пръст, която хвърляше толкова дълга сянка, не би могла да бъде изкопана от нея. Насред дупката стърчеше скала с размерите на каруца. Огромният камък бе разкопан донякъде, след което бе зарязан, сякаш хората, които са направили това, внезапно са изгубили интерес. Дух пропълзя върху купчината и когато се изкачи върху нея, успя да огледа околния терен.

Откри още няколко дупки, всяка с диаметъра и дълбочината на първата. В центъра на всяка имаше по един голям полуразкопан камък. Като че ли някой огромен звяр бе копал тук, за да намери нещо, което е изгубил.