Читать «Ключът» онлайн - страница 106

Един чистач буташе голяма машина за миене на пода, която танцуваше своя потискащо бавен валс пред съсипаните от умора пътници, което наблюдаваха движенията ѝ от единственото работещо кафене, където - за да останат будни - се наливаха с кафе от големи картонени чаши. На изхода на терминала се бяха строили неколцина униформени шофьори, които държаха в ръце табелки с имена, изписани с най-различни почерци. Гледката сякаш върна Лив във времето. Когато самата тя бе кацнала в Турция преди седмица, също бе видяла името си изписано на подобна табелка. Така се бе запознала с Гейбриъл. Огледа редицата лица, застинали във въпросителни изражения. Добре осъзнаваше, че той не би могъл да е тук, не би могъл да я чака, но въпреки това продължи да се оглежда за него. Макар да го познаваше съвсем отскоро, той вече ѝ липсваше.

Тръгна към изхода и тъй като не носеше багаж, бързо изпревари останалите пътници. Нощта бе превърнала стъклените врати на изхода в тъмни огледала. Когато ги доближи, Лив не можа да се познае в тях. Забеляза тъмните кръгове под очите си, смачканите дрехи, увиснали от измършавялата ѝ фигура. Сякаш се бе завърнала съвсем различен човек от онзи, който бе излетял от това летище. Направи поредната крачка към това странно, непознато отражение на самата себе си и автоматичните врати се отвориха, образът ѝ изчезна и тя се озова сред нощния мрак.

Дик също успя да изпревари тълпата пристигащи пътници. И той пътуваше само с ръчен багаж, тъй като трябваше да е мобилен. Някои от пътниците се бяха заобиколили с купища багаж. Дик възприемаше това като построяването на своеобразен затвор. Предпочиташе да е в състояние да реагира мигновено на всяка ситуация, вместо да се тревожи какво или кого оставя зад себе си - това бе истинската свобода. Никога не се замисляше за чувствата на другите хора - ако го правеше, нямаше да е в състояние да върши работата си толкова добре.

Тръгна през залата за пристигащи, като спазваше известна дистанция между себе си и Лив. Следеше я с периферното си зрение, докато проверяваше съобщенията на телефона си, влязъл в ролята на поредния съсипан от дългия полет бизнесмен, който не може да се откъсне от своето блекбери. Когато Лив излезе през вратата, Дик ускори крачка. Благодарение на часовата разлика бяха кацнали в Нюарк във възможно най-подходящия момент. От гледна точка на статистиката, в три сутринта бе най-тихо и имаше най-малко хора, което увеличаваше възможностите му.

Навън се оказа по-студено от очакваното, но това също бе от полза за Дик. Студът караше хората да си стоят у дома.

Слу-чай-ност.

Огледа района за тъмни местенца и евентуални свидетели. Неколцината таксиметрови шофьори седяха в колите си с включени двигатели и климатици. Най-близкият го изгледа с надежда, но видя, че Дик не му обръща внимание, и продължи да чете вестника си.