Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 99

Тео препрочете писмото и още повече се напрегна. Почувства се като Давид, изправен пред Голиат. Господин Стак беше влиятелен политик, който работеше в окръжната комисия цели петнайсет години, още преди раждането на Тео. Кой беше Тео да си въобразява, че ще успее да уличи такъв човек?

От друга страна, нямаше как Тео да бъде заловен, поне теоретично. Ако действително изпратеше писмото, щеше да го стори така, че никой да не може да проследи откъде е дошло то. Това бе целта на анонимната поща, нали така? Подателят се крие зад стена от потайност. Щеше да използва гумени ръкавици и нямаше да оближе марката. Всичко щеше да бъде напечатано, нямаше да има ръкописен текст, и щеше да принтира писмото в училище, където не можеха да го проследят. Щеше да го пусне в отдалечена пощенска кутия, далече от охранителни камери. Не се съмняваше, че ще успее да се справи.

Въпреки това не му се струваше редно. Изглеждаше му някак страхливо. Би трябвало да има по-добър начин да се противопоставиш на политик мошеник от това да се промъкваш тайно и да изпращаш неподписани писма. Само че, след като три дни непрекъснато и усилено размишлява и крои, Тео не роди друг план.

Изключи компютъра, угаси лампата, нагласи Джъдж в долната част на леглото си и се опита да заспи. Но очите му не се затваряха.

Писмото беше блъф, нищо повече. Не беше истинска заплаха, защото Тео никога не би могъл да разкрие какво знае. Никога не би могъл да покаже на Норис Флей или на когото и да било документите, вече натъпкани с цяла партида ненужни книжа в кашоните в склада на «Буун и Буун». Тео познаваше правилата. Айк му ги беше разяснил още по-добре. От кантората не биваше да излиза нищо, свързано с тайните на клиентите.

Тогава защо се притесняваше да изпрати писмото? С какво можеше да навреди то? Не беше престъпление. Документите на Джо Форд бяха на сигурно място. Господин Стак щеше да прочете предупреждението, веднага да разбере, че авторът му знае истината, и да се ужаси, че може да бъде разкрит. Имаше голяма вероятност анонимното писмо да принуди господин Стак да гласува против обходния път.

Редно или нередно бе това? Тео се въртя и се мята в леглото цял час под ядосания поглед на Джъдж, който го наблюдаваше в мрака. После му хрумна друго: нямаше ли писмото да разкрие делата на Джо Форд пред господин Стак? Да, определено щеше. Но пък господин Стак и бездруго знаеше за съмнителната сделка, нали? Така че писмото нямаше да го осведоми за нищо, което господин Стак вече не знаеше. А това щеше ли да е нарушение на поверителността между адвокат и клиент?

— Може би — каза Тео на глас, — а може би не.

Коремът му отново се сви и му се приходи до тоалетната. В полунощ седеше в леглото си на тъмно, приведен над лаптопа си, и нахвърляше някои нови идеи във връзка с публичното изслушване следващия вторник вечерта. Засега писмото беше забравено.

Тео спа малко, в шест и половина стана и наплиска лицето си с вода. Пусна лаптопа си и както му беше станало навик напоследък, влезе направо в Ю Туб. Видеото за обходния път вече имаше трийсет и един хиляди зрители. Тео го изгледа отново с широка усмивка. След това отиде на страницата на «Стратънбърг Газет» и намери нова статия от Норис Флей на първа страница. Явно господин Флей отново беше посетил началното училище «Джаксън» и беше намерил една учителка, която имаше да каже много неща. Името й беше госпожа Руни и заедно със своите третокласници тя беше започнала да носи жълта хирургическа маска в знак на протест. Този подход бързо се бе разпространил сред третите и четвъртите класове и във вестника имаше страхотна снимка на около петдесет деца, снимани на игралната площадка, до едно с маски.