Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 100

Жълтите маски — блестяща идея!

Под снимката имаше друга статия за обходния път. Губернаторът беше минал през Стратънбърг предишния ден, за да мобилизира силите и да окаже натиск за проекта. Беше говорил на обяд, организиран от Бизнес форума, и беше дръпнал обичайното си сладкодумно слово за това колко нужен е пътят за региона. Беше позирал за снимка заедно с двама членове на окръжната комисия — Мичъл Стак и Лукас Греймс. Наричаше и двамата «храбри лидери», които не се боят да вземат трудни решения.

Взрян в очите на Мичъл Стак, Тео реши да пусне писмото.

Изчака до петък следобед. Беше изнамерил една пощенска кутия на уличен ъгъл близо до велосипедния сервиз на Гил, място, което му беше добре познато. Типичната голяма синя кутия на Американските пощи с тежък плъзгащ се капак. Доколкото успя да види Тео, по околните сгради нямаше любопитни видеокамери.

Беше подготвил три писма, всичките еднакви. Текстът беше отпечатан на обикновени бели листове като милионите във всяка правна кантора. Изказът беше променен от първоначалния вариант. Пликовете също бяха обикновени и бели, но думите върху тях бяха различни. Отгоре беше написан обратен адрес на несъществуващ човек, някой си господин Тоби Клемънс, Горууд Стрийт 667, Стратънбърг. В телефонния указател нямаше такова име, а в града нямаше такава улица. Тео реши да използва обратен адрес, та пликът да изглежда по-автентично. Единият плик беше адресиран до господин Стак у дома, другият — до железарския му магазин, а третият — до канцеларията на окръжната комисия.

Събираха пощата всеки ден в шест привечер. В четири часа и десет минути в петък Тео се приближи до пощенската кутия с трите писма в раницата си. Беше кълбо от нерви. Не можеше да определи точно защо, но имаше чувството, че върши сериозно престъпление. Почти цяла седмица обмисляше всякакви доводи «за» и «против», въртеше проблема оттук и оттам, търбушеше го отвътре и отвън и най-накрая взе решение. Постъпката му не беше нередна. Дори да не му се струваше съвсем правилна, не можеше да му навлече неприятности. И най-важното, току-виж, писмото спреше строителството на обходния път, спасеше фермата на семейство Куин, не допуснеше замърсяване на въздуха близо до децата и така нататък. Тео беше убеден в правотата си.