Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 101

Е, беше убеден в училище и в кантората, и докато въртеше педалите на колелото си към пощенската кутия, но когато спря и извади писмата от раницата си, един глас го посъветва да не го прави. «Не пускай писмата. Не е редно и ти го знаеш. Използваш поверителна информация, която нямаш право да разгласяваш. Ако беше истински адвокат, а не дете адвокат, щеше да нарушиш етичните правила и да се забъркаш в сериозни проблеми. Не го прави, Тео.»

Сърцето му биеше като лудо, краката му бяха натежали и Тео съзнаваше, че трябва да се вслуша в съвестта си. Фактът, че нещо не е крайно погрешно, не означаваше, че то е правилно. Айк веднъж му беше казал, че в съда великите адвокати винаги се доверяват на инстинктите си. В момента инстинктът на Тео се премяташе на шеметни кълбета.

Той пъхна писмата обратно в раницата си и се отдалечи с бърза крачка. Измина половин пресечка и се почувства много по-добре. Дишаше, усмихваше се, въртеше бясно педалите и раницата му беше много по-лека с писмата вътре.

27.

За последен път Тео се бе вълнувал за някое събитие преди началото на процеса на обвинения в убийство Пийт Дъфи. Тогава неговият приятел съдия Гантри беше позволил на класа на господин Маунт да седи на балкона във величествената му съдебна зала. Зрителите бяха само правостоящи — в крайна сметка това беше най-големият процес за убийство в Стратънбърг от десетилетия, — затова Тео и съучениците му имаха късмет, че са тук.

Това обаче беше много по-различно. Публичното изслушване щеше да започне в осем часа вечерта, а два часа преди това пред сградата на окръжната администрация се струпваха групи хора. Близо до входната врата се образуваше опашка от зрители, които искаха да заемат най-хубавите места. Десетки протестиращи с лозунги крачеха напред-назад по тротоара на улицата — като че ли всички бяха против обходния път. Имаше и два телевизионни екипа.

Когато Тео пристигна на колелото си в шест и половина, той се срещна с Харди, Уди, Чейс и Ейприл и групата се организира. Намериха си място до паметника пред фасадата на сградата и започнаха да раздават жълти хирургически маски на всеки, който пожелаеше да си вземе. Бащата на Харди беше купил огромно количество и беше дошъл да им помогне. Всъщност цялото семейство Куин се появи по-рано.

Имаше нов момент в протестите. На Ейприл й беше хрумнало да включат и жълта бандана с думата ОТРОВНО, изписана с големи и дебели черни букви в средата. Беше поредният им блестящ ход. Двете с майка й бяха намерили плата, а служителите от едно студио за ситопечат бяха предложили услугите си безплатно. Всяко хлапе, издокарано с жълта хирургическа маска и бандана в същия цвят с думата ОТРОВНО изглеждаше като мъничък терорист. Не след дълго се образува тълпа, защото всички деца, а и доста възрастни, напираха да получат безплатна маска и бандана. Един от телевизионните екипи забеляза суматохата и започна да снима.

В седем вечерта малкият площад пред сградата гъмжеше от стотици хора, много от тях деца в жълто от шията нагоре. На главната улица беше кола до кола и движението не помръдваше. Вратите най-сетне се отвориха и хората от тълпата се натъпкаха вътре.