Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 97

Джон Гришам

Нищо чудно, че единственият член на комисията, склонен да говори, беше господин Мичъл Стак, агресивен както обикновено. Той твърдеше, че не е гледал видеото, но въпреки това го наричаше «детинска сензация». Приветстваше телефонните обаждания, имейлите, писмата и личните срещи с думите: «В това е смисълът на демокрацията. Вярвам в Петата поправка и в свободното слово и подканям всички хора в моя район да изразят мнението си». След това възхваляваше предимствата на обходния път.

— И нито дума, че зет ти ще натрупа цяло състояние, ако одобрят пътя — промърмори под носа си Тео.

Някой тихо почука и после отвори вратата. Госпожа Буун влезе и каза:

— Е, добро утро, Тео. Нямаше търпение да прегледаш сутрешния вестник, нали?

Тео се усмихна — разкрила го беше.

— Добро утро, мамо.

— Направих горещо какао — каза тя, понесла две чаши.

— Благодаря, мамо. — Тя приседна на леглото до него на сантиметри от Джъдж, който се озърташе къде е неговата чаша с какао. — Хубава статия, а?

— Много хубава — каза Тео. — Притеснявах се.

— Хубаво. Най-разумно е човек винаги да е нащрек в присъствието на репортери. Според мен обаче Норис Флей е свършил добра работа.

— Татко прочете ли я?

— О, да. Обсъдихме я в кухнята.

— Сърди ли се?

Тя го потупа по коляното и каза:

— Не, Тео, с баща ти се гордеем. Просто се тревожим, че си се замесил в битка, в която може би не следва да участват деца.

— Защо, мамо? А децата, които ходят на училище и играят футбол там? Децата, които ще са принудени да дишат тези изгорели газове? Ами децата като Харди, чиито семейства ще изгубят имотите си, и другите, които ще изгубят дома си?

Госпожа Буун отпи още една глътка от чашата си и се усмихна на Тео. Той имаше право и тя го знаеше. Но синът й не разбираше колко жестока може да бъде политиката, когато залозите са високи.

— Не дойдох да спорим, Тео. Да кажем, че с баща ти много се стараем да те закриляме.

— Аз ли не знам!

Възцари се продължително мълчание, докато и двамата се взираха в пода. Тео отпи голяма глътка и каза: