Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 65

— Е, господин Самсън, чухте какво казаха трите момчета. Разкажете ни своята версия за случилото се.

Първите му думи, придружени с подигравателна усмивка, гласяха:

— Тия хлапета лъжат, и тримата. Беше петък следобед и след напрегнатата седмица ние просто разпускахме. И изведнъж изникват малчуганите на колела с това куче и започват да ни заплашват. Онзи със синята риза, Харди, се прави на голямата работа и твърди, че земята е на семейството му и трябвало веднага да напуснем. Ние и бездруго си тръгвахме, денят беше към края си, седмицата приключи, но това хлапе се прави на умник и ни пробутва щуротиите, че сме в имота на семейството му. После онзи Буун се разбъбри за арести и незаконно проникване. Те дърдореха, ние дърдорехме, но изобщо не мислехме да се сбиваме с банда хлапета. Тогава Буун извади мобилен, за да звъни на ченгетата, та си покрещяхме още малко. Накрая казахме на момчетата, че и бездруго си тръгваме, и те се качиха на колелата си. Кучето душеше наоколо, ръмжеше, такива работи, да ни сплаши ли, какво ли… Както и да е, когато те се качиха на велосипедите си, кучето някак се изпречи на пътя и едно от момчетата го прегази. Не видях кога е станало, но чух как песът изскимтя, а когато се обърнах, момчетата и велосипедите бяха един върху друг, а най-отдолу в купчината беше песът и здравата лаеше. Така е пострадало това животно.

Тео имаше вид на човек, когото са ритнали в корема. Зад гърба си чу как Уди и Харди ахнаха изумени. Цялата половина на съдебната зала зад семейство Буун беше шокирана до такава степен, че секунда-две хората дори не можеха да мислят.

Съдия Йек не пропусна реакцията им.

Когато госпожа Буун най-накрая успя да си поеме дъх, тя попита:

— Господин Самсън, значи вие нито сте удряли, нито сте докосвали кучето, така ли?

— Не съм.

Тя кимна с подозрение и погледна право към съдия Йек. Би могла в този момент да се опита да спори или да опровергава свидетеля, но беше твърде опитна за такова нещо. Госпожа Буун беше прекарала много време в съдебната зала и знаеше какво ще последва. Четиримата мъже бяха скалъпили една лъжа, към която всички щяха да се придържат. Съдия Йек трябваше да реши на коя версия да повярва, а госпожа Буун имаше предчувствието, че той ще застане на страната на Тео.

— Няма друго — каза тя.

Тео се наведе към нея и прошепна:

— Мамо, той лъже.

Тя само кимна. Уди се наведе към баща си и каза:

— Татко, той лъже.

Харди се наведе към дядо си и прошепна:

— Дядо, той лъже.

— Призовете следващия си свидетел — нареди съдия Йек.

Докато Уилис Кийт излизаше отпред, съдия Йек погледна към Тео и му намигна. Никой друг не забеляза, само Тео.

Господин Кийт призна, че е началник на групата, но не искаше да коментира дали е завел хората си в чужд имот без позволение. Незаконното навлизане в чужда собственост щеше да се гледа пред друг съд. Що се отнася до раненото куче, той разказа същата версия за случилото се като Лари Самсън. Никакво колче, никакви удари, никакъв контакт или стълкновение с животното. Горкото куче някак се оплело и било прегазено от един или от няколко велосипеда. Не видял цялата случка и много бегло описа някои подробности. Госпожа Буун се опита да го притисне с въпроса къде точно е стоял по време на сблъсъка, но се оказа, че господин Кийт има слаба памет.