Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 62

На тринайсет Тео вече беше завоювал няколко впечатляващи победи пред съдия Йек.

Мрачната съдебна зала може и да беше стара, но съдия Йек определено не беше: около четирийсетгодишен, с дълга коса и брада и предпочиташе дънките и военните ботуши пред черната тога и папийонката. Беше модерен и готин и Тео много го харесваше. Работата му беше на хонорар — съдия Йек имаше право четири следобеда седмично да произнася присъди тук, защото никой негов колега не желаеше. Съдът за животни беше толкова ниско в йерархията, че другите юристи не припарваха до него.

Тео се отбиваше непрекъснато. Съдът за животни работеше от четири до шест следобед от вторник до петък и обикновено имаше едно-две интересни дела. Но понякога нямаше работа и тогава Тео си дръпваше един стол и си бъбреше със съдия Йек за правото, юридическите факултети, другите адвокати, правните клюки из града и най-вече за други процеси. На Тео му дожаляваше за съдия Йек, защото, когато нямаше дело в Съда за животни, той работеше в малка фирма, за която се говореше, че не е особено успяла.

Душещи змии, хапещи кучета, плюещи лами, пикиращи папагали, поръчани по пощата питони, бесни котки, своенравни маймуни, шкембести прасета, смъртоносни паяци, скунксове с отстранени анални жлези, ранени пуми, изоставени крокодилчета, незаконни боеве с петли, гладни мечки, обезумял лос — съдия Йек беше виждал всичко това в Съда за животни.

Не беше виждал обаче толкова пълна със зрители зала. В три следобед в сряда съдебната му зала беше претъпкана и атмосферата беше напрегната. От една страна бяха семейство Буун — господин и госпожа Буун, и двамата добри адвокати от града, а между тях седеше младият Тео. На пода до Тео имаше позната муцуна, макар че, подута и бинтована, тя изглеждаше по-различно. Според Тео песът беше кръстен Джъдж в чест на съдия Йек, но съдия Йек беше чувал хората да говорят, че момчето споменало и пред няколко други съдии, че е кръстило кучето в знак на почит към тях. Точно зад Тео се мъдреше Айк Буун — някога изтъкнат адвокат в Стратънбърг, провалил се сериозно преди години.

Скупчени зад семейство Буун бяха седнали техните приятели. Уди, родителите му и двама от по-големите му братя. Харди Куин, неговите родителите, баба му и дядо му и няколко негови лели, чичовци и братовчеди. Имаше и приятели на Тео от училище, включително Чейс и Ейприл заедно с лудата й майка. Господин Маунт беше дошъл за подкрепа заедно с капитан Мълой. Доктор Кол и Стар също присъстваха, в случай че се наложи да свидетелстват за нараняванията на Джъдж. Елза от кантората седеше до доктор Кол. На задните два реда се бяха настанили редовни посетители в съда, които се стараеха да не пропускат зрелищните битки.

От другата страна на съдебната зала седяха рамо до рамо четиримата мъже, арестувани в неделя сутринта — толкова начумерени и свъсени, та не оставаше и място за съмнение колко им е неприятно да са тук. Четиримата служители на «Стратегически проучвания» — Лари Самсън, Лестър Грийн, Уилис Кийт и Джино Гордън. Зад тях бяха съпругите и приятелките им, роднини и други хора. Пред тях седеше преуспялата адвокатка Мора Кофри, известна и като Мора Кофти заради агресивния си нрав, резките жестове и бързия език. Подобно на повечето адвокати в града, и тя не искаше да я виждат в Съда за животни.