Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 64

— И защо това да е проблем? Кой друг би се занимал с такъв въпрос?

— Ами просто… струва ми се, че е възможно да чувствате прекалена близост с кучето.

— Не съм виждал това куче от две години — отговори съдия Йек. — А през това време през съдебната ми зала са минали хиляди други кучета. Молбата се отхвърля. Може ли вече да започваме?

За госпожа Кофри и за всички останали в съдебната зала стана ясно, че тя вече не е любимка на съдията. Положението можеше само да влоши още повече.

Госпожа Кофри не отговори.

— Нещо друго? — строго попита съдия Йек.

Тя поклати глава.

— Госпожо Буун, мисля, че вие ще бъдете адвокат на сина си, собственик на кучето, а втори адвокат по делото ще бъде господин Уудс Буун, така ли е?

— Точно така, ваша чест — отговори госпожа Буун със сърдечна усмивка.

— Тогава призовете първия си свидетел.

— Теодор Буун — оповести госпожа Буун.

Тео стана, направи десет крачки и седна на стар стол по-близо до съдията, който му нареди:

— Вдигни дясната си ръка, Тео. — Момчето се подчини и съдията попита: — Заклеваш ли се да казваш истината?

— Заклевам се.

— Тео, и преди си идвал в моята съдебна зала, но днес е по-различно — обясни съдия Йек. — Стенографката ще записва всяка дума, затова искам да говориш ясно и бавно, разбра ли? Същото важи за всички свидетели.

— Добре, сър — отговори Тео.

— Моля, продължете, госпожо Буун.

Без да става от стола си, госпожа Буун каза:

— Добре, Тео, разкажи на съда какво се случи.

Бавно и възможно най-ясно Тео разказа за срещата на момчетата със землемерския екип. Гледаше право в Лари, докато описваше побоя над Джъдж. Сълзите едва не го задавиха, докато разказа как вдигнал на ръце кървящото и изпаднало в несвяст куче, хукнал и чул зад гърба си мъжете да се смеят. Докато свидетелстваше, Тео поглеждаше към Джъдж, поглеждаше и към родителите си, Айк, приятелите си и понякога към четиримата мъже, които седяха със скръстени пред гърдите ръце. Веднъж-дваж Лари Самсън се намръщи и поклати глава, сякаш Тео лъжеше.

Момчето разказа цялата история без прекъсване, а когато приключи, госпожа Кофри получи възможност да го разпита.

След това беше ред на Харди, после на Уди. И тримата представиха случилото се еднакво — всички казаха истината. Съдебната зала беше притихнала, докато те свидетелстваха, а съдия Йек попиваше всяка дума.

— Имате ли още свидетели, госпожо Буун? — попита той.

— Засега не. Може би по-нататък.

— Много добре. Госпожо Кофри, призовете първия си свидетел.

Без да се изправя, тя каза:

— Ваша чест, призовавам обвиняемия господин Лари Самсън.

Когато свидетелят се изправи и тежко пристъпи напред, Джъдж бавно се надигна от пода и запази равновесие на трите си здрава крака и на счупения. Изръмжа тихо, само колкото да го чуят Айк и Тео. Тео се пресегна, потупа го по гърба и му прошепна: «Шшшт!». Джъдж се успокои, но прикова поглед в господин Лари Самсън, сякаш при първа възможност щеше да го нападне и да го нахапе до кръв.

Господин Самсън седна на свидетелското място, обеща да говори истината и почти веднага след това започна да ръси лъжи. След като установи къде живее и работи свидетелят, госпожа Кофри каза: