Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 61

Тео държеше снимката, но Джъдж не отвори очи. Тео се бореше с напиращите сълзи. Снимката трепереше. Момчето затвори очи и се помоли на Бог да се погрижи за горкото куче, което не бе навредило на никого, беше най-добрият му приятел на света и бе сериозно ранено, докато беше бранило самия него. Моля те, Господи!

Минутите се нижеха и Тео почти се отказа.

Разнесе се звук, нещо като тихо изръмжаване, сякаш Джъдж се опитваше да се прокашля. Тео отвори очи и почти едновременно с него и Джъдж отвори своите. Не широко, само две тесни цепчици, но Тео успя да види тъмнокафявите му ириси.

— Джъдж, ти си буден! — възкликна щастливо той и се приведе още по-ниско, така че носът му се озова на сантиметри от носа на кучето.

Джъдж отвори очи по-широко. Като че ли гледаше снимката на Лари Самсън, взираше се в нея, после отвори муцуната си и се облиза. Тео остави снимката на една маса и започна с две ръце да гали гърба на Джъдж и да нарежда неспирно.

Доктор Кол влезе и каза:

— Така, така, явно Джъдж още не иска да ни напуска!

— Погледнете го! — възкликна Тео. — Съвсем буден е!

— Да, виждам.

Доктор Кол внимателно отстрани една тръбичка и опипа подутите места. Джъдж се опомняше, скимтеше и се опитваше да се размърда. Шината на дясната предна лапа го притесняваше и той просто не проумяваше какво търси тя там. Когато доктор Кол я докосна, Джъдж изскимтя и рязко дръпна лапа.

— Нуждае се от болкоуспокояващо — каза ветеринарят.

— Обзалагам се, че умира от глад — рече Тео, неспособен да овладее вълнението си.

— Несъмнено, но нека най-напред да му дадем малко вода.

Доктор Кол бавно повдигна Джъдж и продължи да го придържа, докато кучето се мъчеше да се изправи върху масата. Тео взе една метална купа, наля малко вода и я поднесе на Джъдж, който я излочи светкавично, все едно за пръв път през живота си вижда вода. Докато кучето пиеше и разливаше вода, придържано от доктор Кол, Тео подаде глава през вратата и се провикна:

— Джъдж се събуди!

След броени секунди амбулаторията се напълни с хора, защото четиримата Буун, доктор Кол, капитан Мълой и двама помощник-ветеринари се струпаха да наблюдават как Джъдж атакува водата. Доктор Кол най-сетне го пусна и ето го Джъдж Буун, жив и стъпил самичък на трите си здрави крачета и на едното счупено. Главата му беше подута и обръсната и изглеждаше като премазан от камион, но беше щастлив и ухилен и се чудеше защо всички възрастни плачат.

Джъдж се бе завърнал.

17.

Съдът за животни. На приземния етаж на стария величествен и внушителен съд на окръг Стратън имаше прашен коридор с няколко занемарени стаи. На вратата на една от тях се мъдреше простичкият надпис: СЪД ЗА ЖИВОТНИ. Помещението беше пълно с вехтории от целия окръг — стари сгъваеми столове, до един различни, стара очукана маса, която съдията използваше като съдийска скамейка, стари пристави пред пенсия, които влизаха от време на време, и една възрастна начумерена секретарка, която недочуваше и мразеше работата си. На горните етажи имаше много по-хубави съдебни зали и Тео беше седял във всички тях. Любимата му беше главната зала, където водеше делата си съдия Хенри Гантри. Обичаше и Съда за животни, защото там не се искаше да бъдеш адвокат, за да защитаваш каузата си.