Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 5

Защо виолончело? Тео не беше сигурен и не помнеше защо е избрал този инструмент. Всъщност изобщо не беше сигурен, че е взел решението сам. В струнния оркестър има няколко цигулки и виоли, голям контрабас и поне едно виолончело, а обикновено и пиано. Момичетата предпочетоха цигулките и виолите, Дрейк Браун грабна грамадния контрабас, а за челото нямаше желаещи. В мига, в който докосна инструмента, Тео разбра, че никога няма да се научи да свири добре на него.

Предметът беше добавен в последния момент към настоящата шестседмична програма и беше обявен като клас за начинаещи, които за пръв път свирят на някакъв инструмент. За пълни новаци без никакъв опит, за ученици, които нямат почти никаква музикална подготовка и още по-малко талант. Тео се вписваше идеално, повечето други деца също. Беше ненатоварващ предмет за един час седмично, чиято цел беше предимно развлекателна в съчетание с мъничко обучение.

Развлечението осигуряваше господин Састрънк, пъргаво дребно старче с дълга побеляла коса, трескави кафяви очи, няколко нервни тика и едно и също избеляло сако в кафяво каре всяка седмица. Твърдеше, че по време на дългата си кариера е дирижирал няколко оркестъра, а през последното десетилетие преподаваше музика в колежа «Стратън». Имаше великолепно чувство за хумор и посрещаше със смях грешките на децата, а такива имаше постоянно. Казваше, че работата му е само да ги въведе в музиката, да им помогне «да я вкусят». Не си въобразяваше, че ще ги превърне във велики музиканти. «Да усвоим основните неща, деца, да се поупражняваме и да видим как върви», казваше той всяка седмица. След четири урока на учениците не само им стана приятно, но и започнаха да се отнасят по-сериозно към заниманието си с музика.

Всичко това щеше да се промени.

Господин Састрънк закъсня с десет минути и когато влезе в залата за репетиции, изглеждаше обезпокоен и изморен. Обичайната му усмивка се бе стопила. Огледа децата, сякаш не беше сигурен какво точно да каже, и поде:

— Идвам от кабинета на директорката и, както изглежда, съм уволнен.

Десетината ученици в залата се спогледаха объркано. Господин Састрънк като че ли всеки момент щеше да се разплаче. Той продължи:

— Току-що ми беше обяснено, че държавните училища са принудени да предприемат редица съкращения по финансови причини. Явно няма толкова пари, колкото са очаквали, затова някои по-маловажни предмети и програми се прекратяват незабавно. Съжалявам, деца, но курсът ни току-що беше отменен. Всичко свърши.

Учениците стояха стъписани и безмълвни. Бяха не само разстроени от загубата на любим предмет, но им беше мъчно и за господин Састрънк. На една от предишните репетиции той се беше пошегувал, че спестява малката си заплата от училището, за да попълва своята колекция от музикални дискове с произведения на велики композитори.

— Не е честно — каза Дрейк Браун. — Защо въвеждат предмет, като не могат да го задържат?