Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 4

Тео отново замълча и бавно хвана най-горното копче на сакото си. Знаеше, че с копчето всичко е наред, но целеше да внуши изключителна поверителност.

— И в заключение: схващането, че трябва да затръшнем вратите на колежа под носа на учениците, чиито родители са влезли в страната нелегално, е лоша идея. И вече е отхвърлена в повече от двайсет щата. Затова Министерството на правосъдието във Вашингтон обеща да възбуди съдебно дело в този щат, ако бъде приет такъв закон. Той е недалновиден, злонамерен и просто несправедлив. Америка е страната на неограничените възможности и в един или друг момент всички наши предци са пристигнали тук като имигранти. Ние сме нация от имигранти. Благодаря ви.

Господин Маунт се появи на сцената, докато Тео се връщаше на мястото си. Учителят се усмихна и каза:

— Да аплодираме силно и двата отбора.

Публиката, която беше предупредена да не изразява подкрепата или неодобрението си, докато текат дебатите, заръкопляска въодушевено.

— Да направим кратка пауза — каза господин Маунт.

Тео, Арън и Джоуи бързо се изправиха и прекосиха сцената, за да се ръкуват с отбора на «Сентръл».

Шестте момчета изпитваха облекчение, че напрежението най-сетне е спаднало. Тео кимна на баща си, който му направи знак с вирнати палци. Чудесно представяне!

След минути съдиите оповестиха победителя.

2.

Сакото и вратовръзката вече ги нямаше и Тео се чувстваше по-удобно с обичайните си сиво-кафяви панталони, макар че бялата му риза беше прекалено официална. Учебните занятия бяха свършили, последният звънец беше звъннал и в тази сряда Тео се запъти към залата, където репетираше оркестърът. Това беше клас извън задължителната програма. Пътьом няколко осмокласници го поздравиха за поредното чудесно представяне. Тео прие поздравленията усмихнат и мимоходом, все едно не е кой знае какво, но се чувстваше много доволен от себе си. Наслаждаваше се на поредната победа, без да се перчи. «Никога не се главозамайвай — посъветва го веднъж един адвокат ветеран в съдебната зала. — Защото следващото съдебно жури може да ти разбие сърцето.» Или пък следващият дебат може да завърши с поражение.

Тео влезе в голямата зала и после отиде в по-малката, където няколко ученици вадеха инструментите си и се приготвяха за репетиция. Ейприл Финмор оглеждаше цигулката си, когато Тео се приближи.

— Представи се чудесно — тихо каза тя. Ейприл рядко говореше достатъчно високо, за да я чуват хората. — Беше най-добрият.

— Благодаря. Радвам се, че дойде. Имаше доста зрители.

— Ще станеш страхотен адвокат, Тео.

— Такъв е планът. Но не съм сигурен къде се вписва в него музиката.

— Навсякъде има място за музиката — увери го тя.

Щом казваш.

Тео отвори голям калъф и внимателно извади едно училищно виолончело. Ейприл и още няколко ученици притежаваха инструментите си. А други като него все още използваха училищните, защото не бяха сигурни колко време ще продължи увлечението им. Тео беше записал предмета, защото Ейприл го убеди и защото на майка му страшно й допадна идеята той да свири на някакъв инструмент.