Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 3

— Законът изисква нашето училище и всяко училище в щата да приема и да образова всички ученици, откъдето и да са. Ако щатът е длъжен да плаща за първите дванайсет години, защо тогава той да има правото да затръшва вратата, когато тези ученици са готови за колежа?

Тео имаше някои нахвърляни бележки пред себе си, но не свеждаше очи към тях. Съдиите много харесваха, когато дебатиращите не гледат в листове, и в момента Тео трупаше точки. И трите момчета от «Сентръл» разчитаха на онова, което си бяха написали предварително. Тео изпъна показалец и заяви:

— Първо, е въпрос на справедливост. Всички сме чували от родителите си, че очакват от нас да учим в колеж. Това е част от американската мечта. В такъв случай изглежда несправедливо да бъде приет закон, който ще забрани достъпа до колежите на много от нашите съученици, на много от нашите приятели. Тео изпъна още един пръст. — Второ, съревнованието винаги е нещо положително. Господин Бледсоу застъпва позицията, че американските граждани трябва да бъдат приоритетно приемани в колежите, защото родителите им са били тук първи, въпреки че някои от тези кандидати не са толкова добре подготвени, колкото децата на работниците без документи. Не следва ли нашите колежи да приемат най-добрите и точка? В този щат всяка година има около трийсет хиляди места за първокурсници. Защо някой да се радва на специално отношение? Ако нашите колежи приемат най-добрите студенти, това не прави ли колежите по-силни? Разбира се, че да. Никой не бива да бъде приеман, ако не го заслужава, точно както и никой не бива да бъде отхвърлян заради това къде са родени родителите му.

Господин Маунт се мъчеше да овладее усмивката си. Тео беше в стихията си и го съзнаваше. Той успя да добави гневна нотка в тона си, като внимаваше да не звучи прекалено драматично, а само колкото е уместно, за да внуши посланието си: това е толкова очевидно, как може някой да спори с мен? Господин Маунт вече беше виждал такова негово поведение. Тео се готвеше да нанесе смъртоносния удар.

Трети пръст се изпъна във въздуха, когато той заяви:

— И последното съображение… — Замълча, пое си дъх и огледа залата така, сякаш последният му довод, какъвто и да беше, щеше да е толкова верен и ясен, че у никой присъстващ не можеше да остане и капка съмнение. — Има толкова много изследвания, доказващи, че пред хората с колежанско образование се откриват повече възможности, че те имат по-хубава работа и по-високи заплати от хората без висше образование. Колежът е летящ старт за по-добър живот. А по-високите заплати означават повече приходи от данъци, което води до по-хубави училища и по-добри колежи. Хората, лишени от възможност да учат в колеж, най-вероятно ще станат безработни, което създава най-различни проблеми.