Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 49

— Тук много се забавляваме — каза Харди.

Твърдеше, че има единайсет братовчеди в района на Стратънбърг, а също лели, чичовци и приятели, близки като роднини, и че всички те прекарват много време в семейната ферма.

Избраха си три въдици и макари, а Харди пъхна малка кутийка с такъми в раницата си. Отново яхнаха велосипедите и се понесоха по тясна пътека, която се виеше през гъста гора. Десет минути след като потеглиха от къщата, се озоваха на брега на Ред Крийк.

— Това е най-хубавото място във фермата — заяви Харди, докато вадеше кутийката с такъмите. — Тук са най-страхотните костури в областта.

Тео развърза кучето и Джъдж скочи във водата. Реката беше широка и водата се плискаше по скалите на отсрещния бряг.

— Постоянно идваме тук и спим в палатки — каза Харди.

— Красиво е — отбеляза Тео. — Може ли да покараме каяци?

— Може би по-късно — отговори Харди. — Има добри бързеи точно зад онзи завой, които са доста буйни за кану. Но с каяци ги преминаваме непрекъснато.

Като единствено дете, което живееше само в града, Тео малко завиждаше на Харди и на голямото му семейство за тази обширна земя с многобройни забавления. Фермата му приличаше на голям увеселителен парк, но с истински, а не с изкуствени атракции.

Харди стоеше на една скала, надвиснала на около три метра над водата, и вече два пъти беше заметнал въдицата, когато неочаквано забеляза нещо в далечината.

— Какво ли е това? — запита се той на глас.

— Кое? — попита Уди.

Харди посочи и каза:

— Погледнете до онези дървета надолу по склона. Има някакви хора.

Тео и Уди се покатериха на издадената скала и застанаха до Харди, чийто тон не оставяше никакво съмнение, че е притеснен. И наистина, от отсрещната страна на реката, на около седем-осемстотин метра от момчетата, няколко мъже се бяха скупчили край един пикап.

— На наша земя са — заяви Харди.

— Какво правят? — попита Тео.

— Не знам, но нямат работа тук — отговори Харди.

— Да бяхме си взели бинокли! — съжали Уди.

— По-добре да отидем да проверим — предложи Харди и момчетата забравиха за риболова.

Тео би оставил нещата така — хората, изглежда, не правеха нищо нередно, — но той не разбираше колко много семейство Куин ценят земята си и нейното уединение.

Тримата се метнаха на колелата.

— След мен — каза Харди.

Джъдж, целият вир-вода, хукна подир Тео, който следваше Уди. Изминаха кратко разстояние и прекосиха потока по стар пешеходен мост, широк едва колкото да минат велосипедите, после профучаха по черен път и наближиха мъжете.

Бяха четирима — трима по-млади и един по-възрастен, най-вероятно шефът. Имаха голям пикап с надпис «Стратегически проучвания» по вратите на кабината. Недалече от пикапа започваше редичка забити в земята колчета, на всяко от които беше вързана червена панделка.

— Какво искате, момчета? — попита по-възрастният мъж.

Харди слезе от колелото и се приближи към тях.

— Какво търсите тук?

— Това не ти влиза в работата, хлапе.

— А може би ми влиза. Тази земя е на моето семейство. Кой ви позволи да дойдете?

Тримата по-млади мъже се засмяха на въпросите. Тео ги изгледа — бяха доста едри, с мръсни ризи и бради и като цяло с вид на хора, които водят труден живот и изобщо не гледат да странят от неприятности.