Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 47

В момента баща му пък имаше среща с някой си Джо Форд. Тео застина за миг, после си припомни разговора с Айк от предния ден. Джо Форд. Наричан още Бързия Форд. Предприемач в областта на недвижимите имоти, хищник според Айк, който дебнеше сгоден момент да заграби земята около Суини Роуд, ако обходният път бъдеше одобрен. Ловък манипулатор, когото Айк нарече и «разбойник». Тео се помъчи да си припомни какво още беше казал Айк. Сделката била за двеста акра, всичко се правело тихомълком, потайно и така нататък. Айк не каза, че сделката е незаконна, но така прозвуча.

Тео се взира в името няколко минути. Връзваше се. Джо Форд беше в бизнеса с недвижими имоти. Клиентите на Уудс Буун бяха от този сектор. Защо обаче бащата на Тео ще представлява човек със съмнителна репутация?

На горния етаж се разнесоха гласове, после надолу затрополиха стъпки. Тео застина за секунда, обмисляйки как да изчезне. Можеше да изхвърчи през входната врата, но така щеше да вдигне шум. Можеше да се шмугне в заседателната зала или да се втурне по коридора към кабинета си. Понечи да тръгне, но ритна кошчето на Елза и на пода се разпиляха смачкани листове хартия. Тео бързо се наведе, събра ги и точно се опитваше да разчисти бъркотията, когато изникнаха баща му и още един мъж.

— Здравей, Тео — каза господин Буун. — Какво търсиш тук?

— Ами… Джъдж събори кошчето и аз разчиствам.

— А, да, добре. Запознай се с господин Форд, наш клиент.

Господин Форд, който държеше ръцете си в джобовете, се усмихна едва-едва.

— Това е синът ми Тео — гордо оповести господин Буун. — Той е в осми клас в прогимназията «Стратънбърг».

Тео кимна бързо и смотолеви:

— Приятно ми е да се запознаем.

— На мен също — каза Джо Форд, но само защото се налагаше.

Носеше сив костюм с жилетка и колосана бяла риза. Косата му беше накъдрена и няколко кичура падаха над ушите му. Тео тутакси изпита антипатия към него и остана с впечатлението, че Джо Форд също не го хареса особено. Според бързата преценка на момчето този мъж нямаше време за никой, който не му носи печалба.

Освен това господин Форд не си падаше по любезностите. Той се извини и напусна сградата. Тео побърза да се върне в своя кабинет, включи лаптопа си и веднага отвори папка за господин Джо Форд.

13.

Трите момчета — Тео, Уди и Харди — и едно куче, Джъдж, се срещнаха в парка «Труман» близо до центъра на града веднага след часовете в петък. Щяха да ходят за риба и бяха развълнувани от предстоящото приключение. Току-що беше свършила трудна седмица в училище и беше време да си отдъхнат. Риболовът беше идея на Харди. Той искаше да покаже на Тео фермата на семейство Куин и красивата околност, която губернаторът и няколко политици щяха да съсипят. Уди и Тео следваха Харди, като Тео беше най-отзад, за да може Джъдж и каишката му да не се пречкат на другите велосипеди. Макар да беше куче, Джъдж си въобразяваше, че той трябва да води, а момчетата да го следват. Но когато беше на каишка, покорно подтичваше до Тео и изглеждаше радостен, че е допуснат в отбора. Минаха по сенчестите улици в старата част на града и се отправиха към една пътека за велосипедисти, която обикаляше южната част на града и избягваше движението и жилищните квартали. На натоварено кръстовище пресякоха шосе 75 и скоро се отдалечиха по тесен междуселски път между две редици дървета, чиито клони се преплитаха над главите им като арка. Градът със задръстванията и шума остана зад гърба им. Спускаха се лудешки надолу по склоновете и ги катереха задъхано. Прекосяваха тесни поточета, а на едно място велосипедите им изтрополиха по изоставен покрит мост.