Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 28

Тео се събуди рано и се измуши от спалния чувал. Обу си туристическите обувки и изпълзя от палатката, без да събуди Уди, който спеше като пън. Слънцето тъкмо изгряваше, въздухът беше прохладен и свеж, а възрастните пиеха кафе край бумтящия огън в средата на лагера. Майорът беше сложил върху грила кана с горещо какао и наля на Тео една чаша. Защо сред природата винаги беше по-вкусно? Други скаути също се доклатушкаха, като търкаха сънливо очи и изобщо не подозираха колко са рошави след спането в палатката. Момчета, на кого му пука? Майките и сестрите им бяха на километри. Външният вид и хигиената не бяха важни, не и когато си на лагер. Изобщо не възнамеряваха да се къпят или да си мият зъбите, преди да се приберат у дома, макар че майорът им напомняше за тези наложителни дейности.

Отрядът постепенно се разбуждаше и все по-често се заговори за закуска. Не след дълго уханието на цвърчащия на огъня бекон изпълни въздуха. В патрул «Сокол» Тео, който вече си беше завоювал значката за умения по готварство, помагаше на Филип да спечели своята. Филип отговаряше за приготвянето на закуската на осем сокола в събота и в неделя и беше планирал менюто в подробности. В събота щеше да приготви бъркани яйца, наденички и пържени филийки бял хляб с конфитюр. Филип готвеше на тих огън под надзора на Тео, докато другите от отряда се бяха пръснали да събират дърва. Майорът се отби, за да им напомни приятелски колко е важно да поддържат добра хигиена в лагера.

След като закусиха и почистиха, отрядът се раздели на малки групи. Труман, скаут орле, се отправи на трийсеткилометров поход заедно с още пет момчета, защото искаха да получат отличието за пешеходен преход. Гавин, шестнайсетгодишно орле и най-големият в отряда, замина с още трима в две канута на плаване до отсрещния бряг на езерото Марло и обратно, което се очакваше да отнеме осем часа. Други групи работеха над основни умения по лагеруване, оказване на първа помощ, естествознание и риболов.

Харди беше обяснил на майора, че двамата с Тео искат да поговорят с него. И по време на затишие в дейностите тримата успяха да се измъкнат от лагера. Повървяха десетина минути, изкачиха нисък хълм и си намериха усамотено местенце на една издадена скала със страхотна гледка към езерото. Харди мина направо на въпроса. Представи историята на семейната ферма и описа прочувствено колко много означава тя за него. Обясни как обходният път ще разруши не само фермата, но и голяма част от семейната история. А баба му и дядо му ще бъдат принудени да се преместят. Подчерта, че дълг на бойскаутите е да опазват природата, че наръчникът на скаутите е пълен с идеи за защитата на околната среда. Искаше целият отряд, всъщност и трите различни отряда в Стратънбърг, да се организират и да се противопоставят на обходния път.

Тео слушаше и при нужда кимаше. Личеше си, че искреният призив на Харди не се възприема благоприятно от майора. Когато Харди приключи, майорът каза:

— Разбирам как се чувстваш, но този проект не е подходящ за нас. Доколкото съм чел и слушал, въпросът е политически спорен. Губернаторът иска обходния път. Някои щатски сенатори на север и на юг от Стратънбърг искат обходния път. Нашите местни лидери се колебаят, но ще бъдат принудени да вземат решение.