Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 26

Край езерото се намираха десетина разнообразни места за лагеруване. Имаше възможност да се избира между по-луксозен вариант със застлани с плочи алеи, канализация и изводи за електричество за каравани и по-девствени поляни, скътани на двата бряга на езерото. Майор Лудвиг насочи автобуса на отряд 1440 към неизменното място — Инид Пойнт, далече от язовирната стена и от по-цивилизованите райони.

Още преди месеци Тео си беше спечелил значката за умения по лагеруване на палатка. Изискването беше да си водиш лагерен дневник, който той беше прибрал в багажа си предишната вечер. През двете години, откакто беше бойскаут, беше нощувал двайсет и един път на езерото Марло — или под звездите, ако времето беше хубаво, или в палатка алпийка, ако вали и е студено. Миналото лято отрядът беше лагерувал на Инид Пойнт няколко последователни вечери. Двама-трима бащи, включително господин Буун, бяха докарали храна и припаси. Беше вълшебна седмица и Тео страшно се натъжи, когато приключението свърши.

Все още често си го припомняше замечтано. По време на някой ужасен ден в училище той се заблейваше през прозореца, съзираше възвишенията в далечината и си припомняше онова страхотно безгрижно време, когато заедно с другите скаути се скиташе край езерото на поход, на разходка или в изучаване на природата. Прекарваха часове във водата и се стараеха да спечелят отличия по плуване, гребане и като водни спасители. Майорът провеждаше занятия по оказване на първа помощ и готварство, а нощем — по астрономия. Дните бяха лениви, но майорът винаги подтикваше момчетата да учат и да постигат повече. Скаутите Първа степен бяха насърчавани да минават през ранговете «Звезда», «Живот» и накрая «Орле». В момента съществуваха 120 значки за умения. «Не бива да се отказвате, докато не получите поне половината от тях», обичаше да повтаря майорът. Шейсет значки за умения? Изглеждаше невъзможно. Труман, петнайсетгодишно орле, който предвождаше патрул «Глиган» вече три години и беше най-добрият скаут в отряда, беше спечелил четирийсет и седем отличия за умение. Многобройни значки красяха неговата лента и предизвикваха всеобща завист в отряда, но майорът непрекъснато го подтикваше да прави още и още.

Тео вече беше решил, че освен дето някой ден ще стане адвокат или съдия, определено ще бъде и скаут-мастер. Знаеше, че работата не се заплаща, обаче след като майорът я вършеше, и то толкова добре, значи и той можеше да опита.

Автобусът подскачаше по пътя и бавно лъкатушеше нагоре и надолу по възвишенията, обрасли с гъсти дървета и храсти. След като зърнеха езерото и започнеха да се отдалечават от цивилизацията, обикновено минаваха трийсет минути, преди да пристигнат в Инид Пойнт. Покритият с чакъл път стана черен и Тео си спомни едно лагерно приключение тук, когато поройните дъждове бяха залели пътя и отрядът се оказа принуден да остане още един ден. По време на същото това пътуване палатките започнаха да се плъзгат надолу по склона в калта и момчетата хукнаха към автобуса, преди да замръзнат. Тогава им се стори кошмарно, но сега историята ги развеселяваше и често си я разказваха.